„Тайната книга“ ли е един от най-старите преводи на българска творба на Запад?

Как „Тайната книга“ на богомилите достига до Западна Европа?

Българска книга, която достига до средновековна Европа

В историята на българската литература има едно загадъчно произведение, чийто предполагаем старобългарски оригинал е изгубен, но чието съдържание е достигнало до нас благодарение на латински версии, разпространявани в Западна Европа. Това е „Тайната книга на богомилите“, известна още като „Йоаново запитване“ и Interrogatio Iohannis. Създаването ѝ обикновено се свързва с богомилската среда през X–XII век. Тя е сред най-интересните свидетелства за проникването на религиозни идеи от българските земи в средновековна Италия и Франция. Но може ли да бъде наречена един от най-ранните преводи на оригинално българско произведение на Запад? Отговорът е положителен с важни уговорки, защото езикът на първообраза и точната история на превода остават предмет на научни дискусии.

Какво представлява „Тайната книга“?

Произведението е апокриф – религиозно съчинение извън официално признатите библейски книги. То е изградено като разговор между Исус Христос и апостол Йоан по време на Тайната вечеря. Йоан задава въпроси за сътворението на света, произхода на злото, властта на Сатаната и бъдещата съдба на човечеството. Отговорите отразяват дуалистични представи, характерни за богомилската традиция, в която земният свят се разглежда като подвластен на злото, а духовното спасение е свързано с освобождаването от неговата власт. Текстът използва по-стари християнски апокрифни мотиви, но ги подрежда в самостоятелно повествование. Именно тази комбинация между религиозно учение, космогоничен разказ и драматичен диалог го превръща в значим литературен паметник.

Как книгата преминава от България в Италия?

Едно от най-важните доказателства за българската връзка е бележка към Каркасонската латинска версия. В нея се посочва, че книгата е донесена от България от Назарий, епископ на катарската общност в Конкорецо, близо до Милано. Разпространението ѝ обикновено се свързва с втората половина на XII век. Катарите, подобно на богомилите, развиват дуалистични религиозни възгледи, макар двете движения да не са напълно тъждествени. Затова произведението намира благоприятна среда сред част от западноевропейските религиозни общности. Така една книга, свързана с българската средновековна култура, се превръща в част от духовните спорове на латинския Запад.

Каркасонският и Виенският ръкопис – две версии на една загадка

Дълго време „Тайната книга“ е позната предимно чрез две латински версии – Каркасонската и Виенската. Те се различават по език, формулировки и отделни подробности, което показва сложна история на превеждане и преписване. В научната литература се срещат различни датировки на ръкописите, а днес е известен и допълнителен препис от XV век, съхраняван в Дол, Франция. Особено важен е фактът, че не е открит сигурно установен старобългарски оригинал. Това поражда въпроса дали латинските версии произлизат от славянски първообраз, от гръцки текст или от различни редакции на по-ранно съчинение. Следователно изследователите разполагат с убедителни следи за разпространението на книгата, но не и с всички звена от нейното развитие.

Български оригинал или превод от гръцки?

Това е най-същественият литературноисторически спор. Българският учен Йордан Иванов, автор на фундаменталното изследване „Богомилски книги и легенди“, разглежда „Тайната книга“ като произведение на богомилската книжнина и анализира разликите между латинските ѝ версии. Донка Петканова също я включва сред произведенията, свързани с българското творчество в апокрифната традиция. Съществуват обаче и хипотези за гръцки първообраз или за по-сложна история на текста, включваща различни езикови посредници. Затова не е напълно доказано, че достигналите до нас латински версии са непосредствени преводи от старобългарски. Българският произход на книжовната традиция е силно аргументиран, но точният език на изгубения оригинал остава спорен.

Един от първите български литературни пътища към Запада?

Значението на „Тайната книга“ надхвърля историята на богомилството. Тя показва, че още през Средновековието текстове, свързани с българските земи, достигат до западноевропейска читателска среда и участват в религиозните и философските спорове на епохата. В изследванията върху употребата на латинския език в България произведението е посочвано като един от най-известните примери за старобългарска книжовна традиция, достигнала на Запад чрез латински превод. Но твърдението, че това е най-старият подобен превод, би било прекалено категорично. За подобно заключение е необходимо да се сравнят датировките и произходът на други средновековни текстове, а непълното съхранение на ръкописите не позволява окончателна класация.

Книга, оцеляла благодарение на своите противници

Историята на „Тайната книга“ съдържа забележителен парадокс. Произведението е било разпространявано сред общности, които средновековната Католическа църква определя като еретически. Част от свидетелствата за него са достигнали до нас именно чрез архивите и книжовната дейност, свързани с преследването на тези общности. Така текст, чиито възгледи са били осъждани, се е запазил за следващите поколения. Днес „Тайната книга“ е ценен извор не само за богомилските представи, но и за движението на книги, идеи и преводи между Източна и Западна Европа. Най-обоснованият отговор на поставения въпрос е, че тя принадлежи към най-ранните известни примери за разпространение на произведение от българската средновековна книжовна традиция на латински език, макар точният произход на първообраза да остава дискусионен.