Основано ли е село Добрина от преселници от днешна Гърция?

Село Добрина, разположено в община Провадия, област Варна, има богата история, която го отличава сред населените места в Североизточна България. В миналото то е било известно под името Джиздар-кьой, което в превод означава „село на крепостния пазач“. Благодарение на стратегическото си местоположение и развитието на занаятите, селището постепенно се превръща във важен местен център.

Според исторически сведения днешното село е заселено през XV век от български преселници, дошли от областта Епир. Тази историческа област днес е разделена между Гърция и Албания, като по-голямата ѝ част попада в територията на съвременна Гърция. Поради това може да се каже, че значителна част от ранните заселници на Добрина са пристигнали от земи, които днес се намират в Гърция.

След установяването си в района преселниците допринасят за икономическия подем на селото. Особено развито става медникарството, което осигурява препитание и привлича търговски контакти. Благодарение на занаятчийството Добрина постепенно укрепва позициите си като важно селище в региона.

През XVI и XVII век селото придобива още по-голямо значение, когато се превръща в център на значителна дубровнишка колония. Търговците от Дубровник поддържат връзки с различни европейски градове и създават активни търговски мрежи. Това допринася за стопанското развитие и за културния обмен между местното население и останалите части на Европа.

Един от най-ценните паметници от този период е каменната църква „Св. Теодор“, която и днес напомня за богатото минало на селото. Макар сградата да е запазена в сравнително лошо състояние, тя остава важно свидетелство за присъствието на дубровнишките търговци и за историческото значение на Добрина. Следователно историческите данни подкрепят тезата, че селото е формирано и развито от български преселници, дошли от областта Епир, намираща се основно в пределите на днешна Гърция.