Тактиката на цар Борил в спора с богомилите („Борилов синодик“, XIII век)

„Той заповяда да доведат сеячите на нечестието, но не ги порица отведнъж, а ги улови с голяма хитрина, като им рече да преодолеят всякакъв страх и смело да изложат хулното си учение.“ (Борилов синодик, XIII век)
През 1207 година след смъртта на цар Иваница или Калоян, сестреникът на Асеневци Борил заема престола и управлява от 1207 до 1218г. Спорен е въпросът дали Борил е узурпатор на трона. Политиката му спрямо съседните народи е агресивна и е съпътствана от чести смени на съюзниците.
По негово разпореждане през 1210 година в Търновград е свикан събор против еретиците. В „Борилов синодик“ са включени протокол на събора, анатеми против еретиците, славословия на видни покойници. „Бориловият синодик“ е познат в два преписа. Те се съхраняват в ръкописния отдел на Софийската библиотека „Кирил и Методий“. През 2017г. този ценен писмен паметник е включен в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“.
Царят председателства на събора и лично води разследването. В цитирания по-горе протокол е представена тактиката, с която Борил влиза в спор с богомилите. Определена е като „голяма хитрина“. Богомилите са повикани, предложено им е без страх да изложат учението си. Продължителният спор завършва с анатемосване на еретиците: „Царят и намиращите се при него с мъдри въпроси им отговориха в много неща по божественото писание, докато изобличаваха зломисленото тяхно мъдруване. А те, като стояха безгласни, подобно на риби, бяха обзети напълно от недоумение“. Богомилите излагат своите възгледи („те подробно изложиха цялата си зломислена ерес“), а резултатът е, че царят „повели да бъдат поставени под стража те самите, както и прелъстените от тях“. Съответно тези, които са упорствали в подкрепа на възгледите си, „бяха предадени на различни наказания и заточение“.
Осъждането на богомилите на събора от 1210 година в Търново може да се разглежда и като пример за манипулативна тактика и предварително решено правораздаване.