Тот, древноегипетският бог, който е отговорен за разрешаването на спорове и отсъждането на мъртвите души

Митове са сред най-значимите достижения на хората, даващи им „сигурност и сила да не бъдат смазани от необходимостта на целия свят“, а „фантазиите в тях водят началото си от една психична енергия, която не подлежи на контрол от съзнанието“ (К. Г. Юнг). Съвременната култура е забравила да мисли със символи и да разчита духовното съдържание на древните богове. В египетската митология Тот има определяща роля за съществуването на вселената и поддържането на реда в нея, защото разрешава споровете между боговете, между хората и боговете и споровете за отсъждането на мъртвите души. Също е бог на мъдростта, писмеността и равновесието.

В Среден Египет има място, наречено Ел-Ашмунейн, където преди хилядолетие е имало огромен храм на бог Джехети, по-известен с гръцкото име Тот. Гърците смятат Тот за еквивалент на бог Хермес. Те нарекли града Хермопол. Това е районът, който е най-известният културен център на култа към Тот, върховното божество по отношение на осемте богове творци в египетската митология.

Рисунки изобразяват Тот до лодката на бога на слънцето Ра. Близостта му до слънцето ни дава да разберем, че динамиката при боговете е свързана с тяхната духовна енергия. В историята на Египет Тот е богът, който се занимава с арбитраж. В спора за царската власт между боговете Сет и Хор Тот се намесва като арбитър. Той успява да убеди Ра да изпрати послание до Озирис в подземния свят, като окаже помощ за разрешаването на спора между Сет и Хор. В споровете между човечеството и боговете Ра назначава Тот за свой наместник. От Тот зависела съдбата на човешкия род и той дава на хората йероглифите, в които въплътил мъдростта.

Тот е изобразяван като мъжко същество, което има глава на павиан или ибис, съответно тези животни се приемат като свещени. Има теза, че включването на животински елементи в образа напомня, че съществото притежава повече от обикновените качества на човека, така се очертава неговата божественост. Животното представлява самия бог, както бикът при Зевс или жертвения агнец при Христос. Зад сетивно възприеманата външност на бога има друга духовна действителност, която изгражда символична истина, обърната както към чувството, така и към разума. В гробницата на Петозирис Тот е изобразен като божествен писар при Страшния съд на мъртвите, до него е Озирис, бог на подземния свят, а пред него е „Онзи, който поглъща злите сърца“. Петозирис е бил върховен жрец на Тот в Хермопол.

В „Книга на мъртвите“ („Книга за възлизането на душата към светлината на деня“) Тот записва присъдите на мъртвите, които са подлагани на Съд на душата, в който се решава дали са успели да носят тежкия товар на съдбата си през отредените им години. Чрез изпитанието на Великия Баланс Тот преценява дали сърцето на мъртвия е изпълнено с истина, или не е. Само тези, които са издържали изпитанието, могат да влязат в Царството на мъртвите. Сърцата на другите, чийто глас не е истина, се поглъща от Аммут. Това същество има тяло на лъв и хипопотам и глава на крокодил. Тот и богинята Маат (богиня на справедливостта и реда) изпълняват заедно в подземния свят церемонията за претегляне на сърцето. Връзката между сърцето и болката е общоизвестна. На мястото на изтласканата физическа болка Тот преценява дали да сложи душевна. Същественото в митичния образ на Тот не е в конкретното животно, с което е свързан, а в акта на предстоящия ритуал, който онагледява пред човешкото съзнание представата за необходимостта от истина и баланс в живота.

Митът за Тот напомня на хората, че всички спорове могат да бъдат разрешени, дори и споровете, в които участват богове.