Уроците на Лао Дзъ при спорове

„Мъдрият не спори, спорещият не е мъдър.“ – Лао Дзъ  (6 век пр. н. е. – 5 век пр. н. е.)

„Всички са ясни, само аз съм облачен“ – казва Лао Дзъ. К. Г. Юнг определя Лао Дзъ като пример за човек с висше прозрение, който е видял и изпитал и ценното, и неценното. Така става архетипът на стария човек, който е видял достатъчно много, за да бъде вечно истинен. Конфуций го определя като човек, който носи знанието по рождение, а според някои изследователи той е легендарна личност.

Името на български означава „Старият мъдрец“ или „Старият младенец“. Автор е на трактат от пет хиляди йероглифа („Трактат за Пътя“). В традицията на даоизма Лао Дзъ е обожествяван. Макар че се занимава преди всичко с абстрактни мисли, Лао Дзъ може да даде полезни практични съвети при спорове, доколкото мислите му са сбор от конкретни морални принципи.

Истината е в противоречията

Парадоксалната семантика в текстовете на Лао Дзъ напомня в спорове да търсим истината в противоречията:

„Верните слова не са красиви, красивите слова не са верни“.

„Знаещият човек не се самоизтъква, самоизтъкващият се човек не знае“.

„Който побеждава другите, е силен. Който побеждава себе си, е могъщ.“

Принципът за единство на противоположностите

Тази парадоксалност при търсене на истината в спора става възможна, когато се разбере единството на противоположностите в света. Идеята може да бъде открита и в текстовете на гръцкия философ Хераклит (535-475 пр. н. е.), според когото Вселената постоянно се променя, а в същото време остава същата и „Пътят нагоре и пътят надолу са едно и също нещо“. Възможен извод от текстовете на Лао Дзъ е при вземане на решение в спорове да имаме предвид принципа за единството на противоположностите. Всички противоположности са двете страни на едно и също явление – младост и старост, сила и слабост. Хората също са разположени на два полюса – едните са мъдри и виждат истината, другите не могат да я открият. В такъв случай във всеки спор би трябвало да има смисъл и безсмислие. Битката печели този, при когото натежи смисълът. В основата на победата при спор е разумът, който е общо целебно средство и напомня, че „риторичните слова не са добронамерени, добронамерените слова не са риторични“.