Японската армия стига до Индия през 1944 г. – кой спира настъплението?
През 1944 г. японската армия настъпва към Индия. Как битките при Имфал и Кохима спират операция „У-Го“ и каква е ролята на британци, индийци и американци?
През пролетта на 1944 г. Втората световна война достига територията на Индия. Японската 15-а армия под командването на генерал-лейтенант Реня Мутагути започва операция „У-Го“ – настъпление от окупираната Бирма към североизточна Индия. Основните цели са градовете Имфал и Кохима, важни за снабдяването на съюзническите войски. Японското командване се надява не само да наруши подготовката за съюзническо настъпление в Бирма, но и да прекъсне комуникациите, чрез които се подпомага Китай.
На пръв поглед това изглежда като сблъсък между японци и британци, но действителността е много по-сложна. Основната тежест на отбраната е понесена от Британската индийска армия, в която воюват огромен брой индийски войници, както и гуркхи и части от други територии на Британската империя. Срещу тях настъпват японските дивизии, подкрепени от части на Индийската национална армия, свързана със Субхас Чандра Бос и борбата срещу британското колониално управление. Така на бойното поле се срещат и индийци срещу индийци – едните в състава на британските сили, другите виждащи в съюза с Япония възможност за освобождение от британското управление.
Най-драматичните сражения се водят при Имфал и Кохима. Японците успяват да прекъснат пътя между двата града и през април практически обкръжават съюзническите позиции. При Кохима боевете стават изключително близки – в един от секторите противниците са разделени само от ширината на тенис корт. Японският план обаче има сериозна слабост: разчита на бърза победа и завземане на британските складове. Когато това не се случва, японските войници започват да страдат от остър недостиг на храна, боеприпаси и лекарства.
Съюзниците имат предимство, което се оказва решаващо – въздушното снабдяване. Обкръжените части получават храна, оръжие и подкрепления по въздуха, докато японската логистика се разпада в планините и джунглите. До 22 юни пътят между Кохима и Имфал е отново отворен, а на 3 юли операция „У-Го“ е прекратена. Японската 15-а армия понася огромни загуби не само в боевете, но и от глад и болести. Това е един от моментите, след които Япония окончателно губи стратегическата инициатива на този фронт.
Но къде са американците в тази история? Тук е важно едно уточнение. Битките при Имфал и Кохима са преди всичко японско настъпление срещу британски, индийски и други сили на Британската общност – не голяма сухопътна битка между японска и американска армия в самата Индия. Американците обаче играят важна роля в по-широкия театър Индия–Бирма–Китай. Генерал Джоузеф Стилуел командва американски и китайски сили в Северна Бирма, а американската част, известна като „Мародерите на Мерил“, участва в тежките боеве за Мичина през 1944 г. Американската авиация и логистична система също са съществена част от съюзническите операции в региона.
Затова формулировката „японци срещу британци и американци в Индия през 1944 г.“ е вярна само в по-широк смисъл. В самите решителни сражения при Имфал и Кохима главният противник на японците е британско-индийската 14-а армия на генерал Уилям Слим, докато американските сили действат основно в съседна Бирма и осигуряват важна въздушна и логистична подкрепа. Историческият парадокс е още по-голям: сражението е част от борбата срещу Япония, но се води в Индия, която все още е под британско управление, а индийски войници се оказват и от двете страни на фронта. Именно това превръща кампанията от 1944 г. не само във военен, но и в сложен исторически спор за империята, независимостта и избора на съюзници.
