За или против въвеждането на прогресивен данък в България

На дневен ред в икономическите среди и МВФ е темата за реформа на данъчната система в България и се обсъжда мнението, че 10-процентният плосък данък трябва да се преразгледа. Някои икономисти смятат, че плоският данък е правилно взето решение, но в един отдавна отминал политически момент, в който целта е да се излезе от „сивата икономика“. Справедливо ли се споделят ресурсите на обществото с диференцираната данъчна ставка  (прогресивното подоходно облагане)? Въпросът е обект на спорове. Доколко е морална социалната справедливост?

За

При прогресивния данък данъчната ставка расте заедно с данъчната основа. Такъв е в България данъкът върху доходите на физическите лица до 2008г. Лицата, които имат по-високи доходи, плащат по-големи данъци. Аргументите в полза на идеята за въвеждане на прогресивен данък включват тезата, че ресурсите в обществото се разпределят по-успешно и на практика се инвестира в хората, а системата за финансова сигурност става по-гъвкава. Така успешният бизнес допринася за качеството на инфраструктурата, на живота и на работната ръка. Друг аргумент в полза на прогресивното доходно облагане е, че се осигуряват повече данъчни постъпления в бюджета и се ограничава социалното разслоение на хората с по-ниски доходи от тези с по-високи. В сравнителен план с плосък данък в света има малко държави (не повече от 6-7). Такива са например (освен България) Руската федерация и Беларус. При тях в момента плоският данък е неефективен, защото стопира икономическия растеж и не ангажира еднакво богатите и бедните в изграждане на социалната инфраструктура на обществото.

Против

Противниците на въвеждането на прогресивния данък изразяват мнение, че с 10-процентния плосък данък събираемостта е голяма. Те изказват опасение, че ако се въведе прогресивно подоходно облагане, счетоводните политики на компаниите ще се насочат към нови изобретателни тактики за укриване на доходите. От своя страна това ще доведе до увеличаване на административната дейност на държавата, която ще трябва да насочи усилията си за откриване и наказване на тези, които укриват данъците си. По-успешна политика би било държавата да насочи усилията си към разширяване на икономическата дейност и запазване на конкурентността с европейските икономики.

Практиката показва, че най-развитите държави се отказват от високи данъци, заради негативния ефект върху богатите жители, както и демотивиращия ефект при предприемачество. Системата на облагане в Швейцария например е гъвкава при събиране на данъците на богатите. Лицата, които живеят, но не работят в страната, плащат данъци въз основа на разходите и стандарта си на живот, а не на доходите и активите си. Статистиките сочат, че в класацията на най-добрите страни за комфортно пенсиониране е Швейцария, като един от критериите е данъчното облагане.

Мнозина си спомнят, че като част от мерките срещу икономическата криза френският президент Франсоа Оланд облага с данък 75% доходите над 1 милион евро годишно и обосновава това с идеята за социална справедливост. В резултат на това богатите французи изразяват своя протест по различни начини. Някои от тях сменят гражданството си. Актьорът Жерар Депардийо например взема руски паспорт. Решението му става повод за много спорове. Неговата гледна точка включва позицията, че богатството му е спечелено с труд и дарба и не желае да го споделя, с хора, които не са се потрудили. Решението на актьора показва вредата от високата данъчна тежест.

Правителството в Осло също е изправено пред проблема бягство от Норвегия, за една година 50 от най-богатите жители напускат страната заради скок на данъците. Между тях е и най-големият данъкоплатец в страната (Кйел Инге Рьоке), чието богатство е в сферата на корабостроенето и морския улов и възлиза на 4,9 млрд. долара. Богатството на всеки жител на Норвегия, което е над 150 000 евро, се облага с 1% данък над всичко над тази сума, съответно 0,3% – за държавата и 0,7% за общината по местожителство. Правителството в Осло обмисля данък „излизане“ от страната, заради масовото бягство на богатите хора. Най-често те се местят в Швейцария. Кйел Инге Рьоке например в отворено писмо съобщава, че трудно е взел решението да се премести в Швейцария.

Статистиките сочат, че данъкът върху богатството има нищожен принос за хазната (около 1%). В споровете ЗА или ПРОТИВ въвеждането на прогресивен данък в България се оглежда необходимостта да се намери равновесието между икономическата ефективност и социалната справедливост в обществото.