Огромен кораб без екипаж дрейфува в Черно море – какво ще се случи с него?

Корабът „EMIL“ дрейфува без екипаж и управление в Черно море. Какви опасности създава, може ли да бъде изтеглен и кой носи отговорност за него?

Огромен товарен кораб без екипаж и без възможност за управление се носи свободно в Черно море и поставя пред българските институции необичаен проблем. Бълкерът „EMIL“ беше локализиран от българските Военновъздушни и Военноморски сили на около 40 морски мили източно от нос Шабла. Корабът се движи под въздействието на теченията, а ВМС предупредиха останалите плавателни съдове за опасността. Към 6 октомври властите продължават да наблюдават ситуацията, без да е обявена окончателната съдба на кораба.

Как „EMIL“ остава без екипаж?

Историята започва на 5 август край Одеса. Според българското Министерство на отбраната корабът е поразен при атака с дрон, след което на борда възниква пожар и техническите му системи отказват. Екипажът го напуска, а плавателният съд остава без възможност да маневрира. Оттогава „EMIL“ дрейфува през Черно море, като преминава през румънската изключителна икономическа зона и постепенно се придвижва на юг към българската. Българските военни го локализираха с два хеликоптера „Кугър“ и специалисти от ВМС.

Защо корабът просто не бъде изтеглен?

На пръв поглед решението изглежда очевидно – изпращат се влекачи, към кораба се закрепва буксирно въже и той се отвежда до безопасно пристанище. Реалността обаче е значително по-сложна. Според специализирания морски портал Maritime.bg вече са правени опити „EMIL“ да бъде изтеглен, като два влекача са били атакувани с безпилотни летателни апарати. При един от тези случаи има загинали и ранени моряци. Това превръща евентуалната спасителна операция не само в технически, но и в сериозен въпрос за сигурността.

Каква опасност представлява дрейфуващият кораб?

„EMIL“ не е малък плавателен съд – специализираните морски източници го описват като кейпсайз бълкер с дължина около 291 метра. Кораб с подобни размери, който няма екипаж, светлини и управление, представлява потенциална навигационна опасност. Посоката му може да се променя в зависимост от вятъра, морските течения и вълнението. Затова ВМС издават предупреждение към мореплавателите, а компетентните институции следят движението му.

Може ли да достигне българския бряг?

Това не може да бъде предвидено само по сегашното му положение. Свободно дрейфуващ кораб не следва постоянен курс и движението му зависи от метеорологичните и морските условия. Ако продължи на юг, той може да се отдалечи от района на Шабла, но промяна на вятъра и теченията би могла да промени траекторията му. Именно затова наблюдението е важно – опасността не е непременно, че корабът неизбежно ще заседне на българския бряг, а че движението му трудно може да бъде контролирано предварително.

Какви са възможните решения?

На практика съществуват няколко сценария. Корабът може да продължи да дрейфува, докато условията позволят безопасна операция; може да бъде обезопасен и изтеглен с влекачи; при промяна на курса може да се наложи по-спешна намеса. Преди подобна операция обаче трябва да бъде оценено техническото състояние на корпуса, възможността хора безопасно да се качат на борда, товарът, рисковете за околната среда и сигурността на спасителните екипи. Българското Министерство на отбраната съобщава, че институциите остават в готовност за действия при промяна на обстановката.

Кой носи отговорността?

Тук случаят се превръща и в обществен спор. „EMIL“ плава под либерийски флаг, повреден е край Украйна, преминал е през румънската икономическа зона и достига района на българската. Това поставя въпроси за отговорностите на корабособственика, държавата на флага, крайбрежните държави, застрахователите и спасителните компании. Когато един изоставен кораб преминава от една морска зона в друга, проблемът вече не е само на собственика – той засяга безопасността на корабоплаването и потенциално околната среда.

Корабът като последица от войната

Случаят с „EMIL“ показва и нещо по-голямо. Военните действия в района на Черно море могат да създават рискове далеч от мястото на първоначалната атака. Един ударен кораб може седмици по-късно да се превърне в навигационен проблем за друга държава. А ако спасителните кораби също могат да бъдат атакувани, обичайната морска операция се превръща в задача с много по-висок риск.

Засега съдбата на „EMIL“ остава неизвестна. Най-разумното е да се говори за наблюдаван, но все още нерешен проблем, а не за кораб, който непременно ще достигне българския бряг. Истинският обществен въпрос е друг: кой трябва да поеме риска и разходите по обезопасяването на изоставен кораб, превърнал се в плаваща последица от войната в Черно море?