Какво можем да научим от киното за споровете
Декорациите в киното и звуковите ефекти създават заблудата за реалност. Заглавието на филма на режисьора Жан Реноар „Великата илюзия“ (1937г.), получил награда за най-добър филм от филмовата академия на САЩ, всъщност може да бъде определение за киното. Италианско-френският критик Ричиото Канудо за пръв път определя киното като „седмото изкуство“. Още Аристотел определя участието в спор като изкуство в „Реторика“. Между двете изкуства има много допирни точки. Триковете на киното могат да послужат като отправна точка за решаване на спорове, доколкото всеки спор може да се разгледа като театрално-сценично зрелище. Киното може да бъде учител по изобретателна култура при спор.
Томатроп, фантаскоп
Първите опити за заблуда чрез създаване на различни илюзии за достоверност могат да бъдат открити още в зората на човешката цивилизация. Тук ще посочим два от предшествениците на съвременната кинематография – томатроп и фантаскоп. Те са показателни за безбройните опити на човека да използва заблудата и да създава илюзия за достоверност. Уилям Фитон и д-р Парис създават през 1825г. томатроп – предшественик на съвременната анимация. Това е мукавен диск с рисунки на лицевата и обратната страна. Двете рисунки са взаимосвързани (птица – кафез, дърво-листа). При бързо завъртане се създава заблудата, че птицата влиза в кафеза, листата падат от дървото. Бързината на завъртането определя ефикасността на заблудата. Няколко години по-късно (1832) белгийският физик Жозеф Плато създава фантаскопа, който също е картонен диск, на който на една от страните са нарисувани фигури в последователни фази. Дискът се върти пред огледало и създава илюзията за движение. Томатропът и фантаскопът представят възможността чрез заблуда да се постигат определени внушения. Участието ни в спор би било по-успешно, ако познаваме различните методи на заблудата. Така няма да позволим да бъдем извадени от реалността.
Музеят на миниатюрите и киното в Лион (Франция)
Музеят на миниатюрите и киното в Лион (Франция) е едно необичайно място, където киното може да бъде видяно като разсъблечена илюзия, а фантастиката като избродирана бод по бод реалност. Експонатите са разположени на 5 етажа. Реквизитите от различни известни филми („Междузвездни войни“, „Терминатор“, „Гладиатор“, „Шифърът на Леонардо“, „Джентълмените предпочитат блондинки“, „Матрицата“) разкриват заблудите при създаване на достоверност чрез макетни снимки. Когато се види макета на дървения кораб на Клеопатра в неговите миниатюрни размери и се сравни с филмовото му изображение, става ясно колко голяма може да бъде заблудата. Два етажа от музея са отделени за реквизитите от филма „Парфюмът“. В миниатюрен вид в музея са представени жилища, ресторанти, класни стаи, палати, болници. Те са изработени до съвършенство копия на реални обекти. В създаването на „великата илюзия“ участват много хора. Костюмите, цветът, аксесоарите, дизайнът хармонират с визуалния и историческия стил на филма и са изработени от професионалисти (филмови продуценти, режисьори, художници, декоратори, фотографи, оператори, лаборанти, композитори на музика). Всяко несъвършенство в детайлите би разкрило заблудата. В този музей могат да бъдат открити някои важни уроци на киното, които могат да бъдат полезни при участието ни в спор.
Уроците на киното
Оптическата измама, познаването на особеностите на зрителна памет, илюзията за движещи се обекти, различното светлинно странично осветление, хвърлянето на остри светли или тъмни снопове върху героите, отделяне на героите от фона чрез пластични ефекти, филмовият монтаж – всичко това дава някои трикови и комбинарани уроци при спор.
Производството на филм може да бъде разделено на отделни етапи: начална идея, история, написване на сценарий, набиране на актьори (кастинг), заснемане, озвучаване, редактиране, показване пред публика на окончателния вариант. В определена степен през такива етапи преминава и всеки спор. Спорът, както и киното, е зрелище с неограничени хоризонти. Киното стимулира организационната мисъл. Филмовите трикове и илюзионни сеанси могат да създадат заблуда за достоверност. Киното ни учи, че при спорове трябва да проявяваме изобретателност и гъвкавост в тематично отношение. Ценен урок е необходимостта от комбиниране на аргументите в определена последователност. Стоп-кадърът, забавената и ускорената киноснимка всъщност при спор се превръщат в преценяване на ускореното и забавено излагане на аргументи и точката, в която трябва да сложим временен или окончателен край на спора. Маската, която е неизменен реквизит в киното, отвежда към необходимостта от съмнение, търсене на същността зад външността и напомняне за театралната условност. Разделянето на филма на части, сцени и картини показва нужда от разграничаване на отделните моменти в спора. Дистанцията между статичната камера и снимачната сцена, употребата на близък и далечен план подсказват също за условността на участието ни в спора. Камерата в киното приближава до сюжетно важните моменти и разкъсва действието на части. В спор от самите нас зависи кога и към кого да насочим камерата. Участващият в спор всъщност е монтажист, който трябва да превърне частите в непрекъснато действие. От него зависи реалистичната и артистична трактовка на темата на спора.
Американската киноиндустрия например е ориентирана към възможно най-бързата възвръщаемост на вложените средства, като поставя акцента върху доходността на филмовата продукция. Колкото по-голяма е заблудата, толкова по-доходен става филмът. Казано относно спорове, това изглежда така – колкото по-успешно заблудим противника, толкова по-сигурна ще е победата ни в спора. И съответно, колкото по-добре познаваме методите на заблудата, толкова по-малка е вероятността да бъдем победени от нея.
