Канибал ли е варанът?
Вараните са сред най-внушителните гущери на Земята – силни, бързи и изключително приспособими хищници. В менюто на различните видове попадат насекоми, яйца, птици, змии, бозайници, мърша и други гущери. Но има един хранителен навик, който звучи особено стряскащо: някои варани изяждат представители на собствения си вид. Следователно от биологична гледна точка при тях действително се наблюдава канибализъм.
Най-известният пример е комодският варан. Възрастните животни са върхови хищници и могат да нападат дори млади комодски варани. Според Смитсониън новоизлюпените са дълги едва около 40 сантиметра и са изложени на реален риск да станат жертва на по-големи представители на собствения си вид. Именно затова младите прекарват значителна част от първите години от живота си по дърветата, където тежките възрастни животни трудно могат да ги достигнат.
Любопитното е, че малките имат и друга необичайна защитна стратегия. Смитсониън описва как младите комодски варани могат да се търкалят във фекален материал. Получената неприятна миризма вероятно намалява интереса на възрастните към тях като потенциална храна. При хранене младите използват и поведение на умиротворяване спрямо по-големите животни.
Но канибализмът не е особеност само на комодския варан. Научен обзор върху хищниците на африканските варани съобщава за наблюдаван канибализъм при разгледаните видове, а при австралийския варан на Гулд също е документиран конкретен случай на изяждане на представител на същия вид. През 2024 г. изследователи публикуват и допълнителни наблюдения върху вътрешнородово хищничество и канибализъм при семейство Варанови.
Защо обаче един варан би изял друг варан? Причината не е някаква особена „жестокост“. Вараните са опортюнистични хищници и храната в природата невинаги е сигурна. Ако голям хищник срещне значително по-малък индивид, той може да го възприеме като достъпен източник на храна. Голямата разлика в размерите между възрастните и младите допълнително създава условия за подобно поведение. При влечугите канибализмът изобщо не е толкова необичаен, колкото изглежда от човешка гледна точка.
Това не означава, че вараните постоянно се преследват и изяждат един друг. Диетата зависи от вида, възрастта, размерите, местообитанието и наличната плячка. Комодският варан например с порастването преминава от насекоми и дребни животни към гризачи, диви свине, елени и друга по-едра плячка, а също активно използва мърша. Канибализмът е една от възможните хранителни стратегии, а не единствен или задължителен начин на хранене.
И тук се появява интересният еволюционен парадокс. За младия варан най-голямата опасност може да бъде не само хищник от друг вид, а неговият собствен по-голям събрат. Това принуждава малките да използват различно пространство, да се катерят по дърветата и да проявяват защитно поведение. С израстването ролите постепенно се променят – вчерашната потенциална плячка сама се превръща в голям хищник.
Затова на въпроса „Канибал ли е варанът?“ отговорът е: да, при редица варани е документиран канибализъм, а при комодския варан той е добре позната част от естественото поведение. Но по-точно е да кажем, че варанът е опортюнистичен хищник, който при определени обстоятелства може да възприеме по-малък представител на собствения си вид просто като още една възможна плячка.
