Молиер – спорове между баща и син: Не всеки иска да стане тапицер

„Животът е трагедия за тези, които чувстват, и комедия за тези, които мислят.“ – Жан-Батист Молиер (1622–1673)

Бащата на Жан-Батист Поклен, по-известен като Молиер, е търговец и тапицер. През 1642 г. той получава престижната титла „кралски тапицер“ и решава да я предаде на сина си. Титлата идва със задължението за три месеца работа годишно и осигурява доход от 300 ливри, след първоначална инвестиция от 1200 ливри. Надеждата на бащата е, че докато синът служи в кралската резиденция, ще свикне с придворния живот и ще приеме занаята.

Но не всеки иска да бъде тапицер.

В опит да насочи сина си към „по-сериозно“ бъдеще, бащата го изпраща в Клермонския колеж, а след това в Орлеан, за да следва право. Изненадващо за всички, младият Жан-Батист действително завършва и получава званието „лисанс“ по право. Но вместо да се посвети на адвокатската професия, той започва да се изявява като уличен глашатай, който събира публика за театрална трупа.

Новината, че синът му иска да стане актьор, е тежък удар за Поклен-баща. Напразни остават доводите, че актьорството не е уважавана професия, че църквата отлъчва актьорите, а животът на комедиантите е скитнически и несигурен.

В отчаян опит да върне сина си към „правия път“, бащата моли Жорж Пинел да му дава уроци по търговско счетоводство и да поговори с него във връзка с избора на професия. Но вместо да разубеди Жан-Батист, Пинел сам се запалва по театъра и решава да се присъедини към трупата му.

Разочарован, бащата лишава сина си от званието „кралски камериер“ и от наследството, за да предотврати „изтичането на семейното богатство към скитници-комедианти“. Единственото, което му оставя, са 600 ливри. С тези пари Жан-Батист напуска дома си, изоставя фамилното име Поклен и приема артистичния псевдоним Молиер – може би, за да спести срама на баща си.

Така започва пътят на Молиер към славата – път, изпълнен с трудности, но увенчан с успех. Той става кралят на френската драматургия и ненадминат майстор на комичната сатира. И макар баща му да не одобрява избора му, светът никога не би познал гения на Молиер, ако той беше останал тапицер.

В статията е използван материал от книгата на Михаил Булгаков „Животът на господин дьо Молиер“