Ново Делчево и религиозните спорове

Ново Делчево е село в Югозападна България, разположено в община Сандански, област Благоевград. Историята на селото е тясно свързана не само с преселническите процеси след Освобождението, но и с продължителни религиозни спорове, които оформят духовния облик на местната общност през XX век.

След заселването си първите жители на Ново Делчево посещават православната църква в близкото село Левуново, където разполагат и със собствено гробище. През 1925 г. обаче енорийският свещеник взема решение новосъздаденото село да бъде прехвърлено към енорията в село Дамяница. Това предизвиква сериозно недоволство сред жителите, които не приемат промяната и настояват да запазят връзката си с Левуново.

В резултат на този конфликт част от жителите, сред които Иван Киров и Атанас Делев, търсят съдействие от Католическата църква в София. Те се обръщат към униатското духовенство, а специални пратеници провеждат срещи с католическия владика. Така през 1928 г., въпреки че в селото все още няма храм, е изпратен първият униатски свещеник – Никола. Богослуженията започват да се извършват в една от стаите на малкото селско училище.

През 1931 г. в Ново Делчево е построена Католическата униатска църква „Успение Богородично“. Първото дете, кръстено в новия храм, е Верка – третата дъщеря на Султана и Иван Кирови. В продължение на десетилетия, до 1990 г., църквата служи като общ духовен център за всички жители на селото – както католици, така и православни, което е рядък пример за религиозно съжителство.

След промените през 90-те години православните жители, много от които преселници от планинските села, вземат решение да изградят собствена православна църква. Днес Ново Делчево пази паметта за своето сложно, но богато духовно минало. В селото живеят потомци на легендарния войвода Гоце Делчев, а негов паметник се издига в центъра. Патронният празник на селото се отбелязва на 4 май, а традиционният събор събира жители и гости на Великден.