Съкровището на хан Кубрат – гробница или скрита хазна?

През 1912 г. край село Мала Перешчепина, недалеч от Полтава в днешна Украйна, е открито едно от най-богатите ранносредновековни съкровища в Европа. Според популярния разказ момче, което пасяло добитък, случайно попаднало на златен предмет, скрит в земята. Последвалите проучвания разкрили стотици изделия от злато и сребро, скъпоценни камъни, оръжия и предмети с изключителна художествена стойност. Общото тегло на благородните метали се оценява на около 25 килограма злато и 50 килограма сребро. Находката получила названието Мало Перешчепинско съкровище. Но най-голямата загадка не била стойността му, а въпросът на кого е принадлежало това несметно богатство.

Златният пръстен, който насочва към хан Кубрат

Сред най-значимите находки са златни пръстени с гръцки надписи, свързвани с името на Кубрат – владетеля на Стара Велика България през VII век. Един от тях съдържа надпис, който се разчита като „Ховрат патрикий“. Титлата „патрикий“ е високо византийско достойнство, с което според историческите извори бил удостоен и Кубрат. Това съвпадение се превръща в основен аргумент за отъждествяването на съкровището с българския владетел. Възможно ли е пръстените да са принадлежали лично на Кубрат и да са били погребани заедно с него? Според една от най-разпространените научни хипотези отговорът е положителен. Но съществуват и възражения срещу тази идентификация.

Гробница на владетел или скрито съкровище?

Основният спор между изследователите е дали откритите предмети представляват погребален инвентар, или богатство, укрито при опасност. Поддръжниците на погребалната хипотеза посочват владетелските инсигнии, оръжията, скъпите съдове и личните украшения като доказателства за изключително високия обществен статус на притежателя им. Според тях находката може да е свързана с погребението на Кубрат, починал вероятно около средата на VII век. Други учени обръщат внимание на обстоятелството, че откриването не е извършено при контролирани археологически разкопки и липсва надеждна документация за първоначалното разположение на предметите. Не са установени безспорни човешки останки, които да докажат наличието на гроб. Поради това съществува и предположението, че богатството е било скрито, за да бъде спасено по време на военни конфликти.

Византийско богатство в ръцете на български владетел?

Особено интересен е произходът на предметите. Сред тях има великолепни златни и сребърни съдове, изработени във византийски работилници, както и изделия, свързани с традициите на степните народи. Някои предмети носят християнски символи, а други отразяват характерната за номадската аристокрация воинска култура. Това разнообразие свидетелства за тесните политически и културни контакти между владетелския елит на Стара Велика България и Византийската империя. Историческите извори съобщават, че Кубрат поддържал приятелски отношения с император Ираклий. Възможно е част от богатството да представлява дипломатически дарове, получени от Константинопол. Дали обаче всички предмети са били собственост на Кубрат, или съкровището е натрупвано от няколко поколения владетели, остава предмет на обсъждане.

Може ли съкровището да е принадлежало на друг владетел?

Не всички изследователи приемат безусловно, че Мало Перешчепинското съкровище е свързано с личното погребение на Кубрат. Предлагани са различни обяснения за произхода и предназначението на находката, включително връзка с други представители на степната аристокрация. Възможността скъпоценните предмети да са били предавани по наследство допълнително усложнява идентификацията. Дори пръстен с името на владетел не доказва непременно, че всички останали предмети са били погребани заедно с него. От друга страна, съчетанието между надписите, датировката и историческата обстановка прави връзката с Кубрат особено убедителна. Именно затова тя продължава да заема важно място в научните изследвания.

Къде се намира съкровището днес?

Основната част от Мало Перешчепинското съкровище се съхранява в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург. То е сред най-ценните археологически свидетелства за политическите и културните отношения в Източна Европа през VII век. За българската история находката има особено значение, защото се свързва с периода преди създаването на Дунавска България от Аспарух. Съкровището разкрива богатството, международните контакти и високото положение на владетелската аристокрация в държавата на Кубрат. То поставя и въпроса доколко традициите на Стара Велика България са били продължени от неговите наследници.

Съкровище, което продължава да пази тайните си

Повече от век след откриването му Мало Перешчепинското съкровище продължава да поражда научни спорове. Дали това е последното убежище на владетеля, обединил българските племена през VII век? Дали богатството е било скрито от неговите наследници при разпадането на Стара Велика България под натиска на хазарите? Или принадлежи на друг представител на степния владетелски елит? Археологическите находки дават важни основания за различни предположения, но не позволяват всички въпроси да получат окончателен отговор. Съкровището на Кубрат остава не само символ на владетелско могъщество, но и свидетелство за една епоха, в която се поставят основите на българската държавна традиция.