Спорове за възможността да се прави изкуство в България – Кристо

Христо Владимиров Явашев (Кристо) е скулптор, художник от български произход, автор на оригинални пространствени арт инсталации, обвиващи различни предмети, сгради, острови с плат. Сред творбите му са опаковането на сградата на Райхстага в Берлин и Пон Ньоф, най-старият мост в Париж, опъването на 38-километрови платнени завеси в Калифорния и инсталирането на платнени портали в Сентрал Парк в Ню Йорк. Изкуството му съчетава модерен космополитизъм и стремеж към индивидуална свобода.

Кристо отбелязва: „Никой не може да купи тези произведения, никой не може да ги притежава, никой не може да ги продаде на пазара, никой не може да продаде билети, за да ги види … Нашата работа е за свободата.“

Роден е в Габрово на 13 юни 1935 г. В Габрово баща му има текстилна фабрика, която е национализирана през 1947 г., както и семейната къща. Бащата е осъден и изпратен в затвора. Освободен е през 1950 г. Семейството напуска Габрово и се мести в Пловдив. След като завършва гимназия в Пловдив, Христо Явашев учи в Художествената академия в София през 1952 г. „Обучението там е по образец от 19 век“, разказва той по-късно. През 1956 г. емигрира. В писмо до брат си той обяснява причините, довели до решението: Не издържам повече… Аз съм художник и искам да правя изкуство, което се оказа невъзможно в България. Кристо бяга от комунистическа България, защото е решил да следва таланта и призванието си.

Първоначално Христо заминава за Прага, Чехословакия. След съветската инвазия в Унгария той успява да избяга нелегално в Австрия и става политически бежанец. Работи в Прага и Виена – мие чинии, чисти коли, има успехи като портретист. Заминава за Женева, а през 1958 г. пристига в Париж. В Париж, докато прави портрет на съпругата на генерал дьо Гибон, той се среща с нейната дъщеря. Това е бъдещата му съпруга Жан-Клод Денат дьо Гийбон, която започва работа с него. „Правя това, защото обичам Христо. Ако той беше зъболекар, аз щях да бъда в зъболекарството“, е едно от известните й изказвания. Двамата имат син Кирил.

В досието на Христо, водено от българската Държавна сигурност, след бягството му пише: „Съдебен процес няма да има, защото той няма материални ценности в страната”. Десетилетия наред контактите му с роднините са затруднени – 27 години братята нямат право да се срещат, не го пускат в България, когато майка му умира, за да види баща си, затова Жан-Клод идва сама в България.

През годините в България се питат защо Христо не говори български. На пресконференция в Ню Йорк Христо казва: „Аз съм българин, Жан-Клод е французойка, но Ню Йорк е нашето място и сме решили да говорим само на английски, който е широко известен, и няма да отговаряме на родния си език.“

Христо Явашев умира на 31 май 2020 г. в дома си в Ню Йорк. През 2016 г. с проекта „Плаващите кейове“, 60 години след като Христо Явашев емигрира, за да се превърне в световноизвестния художник Кристо, в България най-накрая се появяват хора, които припознават изкуството му, въпреки присъщата провинциална завист на българите. които са станали поданици на света. (По Георги Лозанов – в статията „Опакова сгради с парцали“: защо да отричаме Кристо?“

Към споровете за възможността да се прави изкуство в България Кристо прибавя своята гледна точка – невъзможно е. Съдбата и на други световноизвестни емигрирали творци с български произход е своеобразно доказателство на неговата теза.