Титлата „хан“ при българските владетели – исторически факт или по-късна интерпретация?

Въпросът дали титлата „хан“, използвана за ранните български владетели, е исторически обоснована, остава предмет на научни спорове и до днес. Традиционно в българската историография първите владетели на Дунавска България – като Аспарух, Тервел и Крум – се наричат „ханове“, но това наименование не е еднозначно потвърдено от всички извори. Част от учените смятат, че това е по-късна интерпретация, докато други го приемат като напълно легитимна титла.

Един от основните аргументи в подкрепа на използването на „хан“ е връзката на прабългарите с тюркските номадски традиции. В тюркските и централноазиатските общества титлата „каган“ или „хан“ е означавала върховен владетел. Поради предполагаемия произход на прабългарите от тези региони, много историци смятат, че техните владетели са използвали подобни титли, адаптирани към местните условия.

Въпреки това, прякото доказателство за употребата на думата „хан“ в ранните български надписи липсва. В някои каменни надписи и византийски хроники владетелите са наричани с различни термини като „архонт“ или „княз“, което отразява византийската терминология. Това поставя под съмнение дали „хан“ е автентична самоназва, или по-късно историческо обобщение.

Част от съвременните изследователи предпочитат да избягват термина „хан“ и вместо това използват „кан“ или „каган“, тъй като тези форми се срещат в някои прабългарски надписи и по-добре отразяват тюркската езикова среда. Други обаче твърдят, че дори „каган“ може да е заемка или адаптация, а не директно доказателство за политическа структура от централноазиатски тип.

Съществува и гледната точка, че използването на „хан“ е по-скоро резултат от по-късна историографска традиция, оформена през XIX и XX век. В стремежа си да подчертаят държавната самостоятелност и величие на ранна България, историците са възприели термин, който създава ясна паралелна линия с други степни империи.

От друга страна, напълно отхвърлянето на титлата „хан“ също не е безпроблемно. То би означавало игнориране на културните и политическите връзки между прабългарите и номадските народи от Евразийската степ. Дори ако терминът не е напълно точен в строго филологически смисъл, той остава полезен за описване на ранната държавна структура.

В заключение, въпросът дали „хан“ е напълно исторически оправдана титла няма еднозначен отговор. Най-вероятно тя представлява по-късна научна обобщителна категория, която обединява различни форми на владетелска власт в ранна България. Макар да не е сигурно, че самите владетели са се наричали така, терминът остава трайно утвърден в историческата традиция и общественото съзнание.

На снимката е показана реконструирана версия на Чаталарския надпис от времето на хан Омуртаг (815–831). Текстът е написан на гръцки език и споменава Омуртаг като „Канасубиги“, описвайки го като владетел, поставен от Бога в родната му земя, както и се отнася до района на Плиска.