Гай Юлий Цезар

Гай Юлий Цезар (100 – 44г. пр. н. е) е император на Римската империя от 49 до 44 пр. н. е. Животът му показва, че победата и поражението са едно и също нещо, а присъдата е на потомците. Някои историци го определят като един от най-добрите стратези на войната. Още когато работи като легален адвокат, Цезар впечатлява с ораторските си умения. Езикът му е определен като образец на класическия латински. Цицерон, който предупреждава римляните за честолюбивия и тираничен дух на Цезар, също признава ораторското му майсторство.  Процесите  срещу управници, прочули се с корупция, били съпътствани от безмилостни речи. Той е известен и като майстор на прозата. По-късно негови фрази стават крилати: „Бих изгорил и дрехата си, ако знаеше плановете ми“, „Дойдох, видях, победих“, „Жребият е хвърлен“. Сведения за живота му често се вземат от неговите книги за войните. Начело с Цезар римляните навлизат в Галия и империята се разширява до Северно море. Сривът на отношенията на Цезар със Сената води до гражданска война, от която излиза победител. Обект на спорове са значението на името му, как е изглеждал, кой от намерените досега бюстове и скулптурни изображения е най-автентичен. Спори се дори и за последните думи на Цезар, като най-известната версия е “И ти ли, Бруте?“ Затова с голяма доза предпазливост по отношение на достоверността трябва да се разглеждат и неговите книги за войните.

Книги за войните

Книгите за войните са:

Записки за Галската война

Записки за гражданската война

Със спорно авторство:

За Александрийската война

За Африканската война

За Испанската война

Приема се, че първото издание на „Записки за Галската война“ е през 58г. пр.н.е. Съчинението е написано на латински език, но Цезар пише за себе си в трето лице.  Разказва за деветгодишен период от живота си в Галия, като всяка година описва в отделна книга и „Записките“ се състоят от 8 книги. Последната (деветата) е написана от неговия приятел Авъл Хирций, за да направи връзка със „Записки за Гражданската война“ (три  тома исторически мемоари от Юлий Цезар за събитията от гражданската война от 49-48г. пр.н.е.) Има спорове относно времето на създаването на книгите. Според някои са написани 48-47 пр.н.е., според други Цезар започва да ги пише през последните месеци на своя живот. Приема се най-често, че те са написани веднага след конкретните военни действия.

Достоверността на книгите за войните

Достоверен исторически извор или манипулация и умела пропаганда са книгите за войните? Както за мнозина римски управници и за Цезар репутацията е по-важна от достоверността, а основни цели са слава и чест. Цезар използва всички възможни начини, за да сакрализира личността си. Той се възползва активно от идеята за потомците на боговете. Твърди, че е потомък на Венера и издига храм на Венера Прародителката. Заявява, че предпочита да е пръв на село, но не и втори в Рим. Той е знаел, че от успехите или пораженията му зависи представата на римляните за него. Всяка негова победа, описана в книгите, е пропаганда за репутацията му в Рим. Книгите изглеждат като реклами на дейността му, които са адресирани до масовата публика в Рим. Според Цезар нахлуването в земите на галите е проява на решителност и инициативност. Оценката на някои от историците е, че за Цезар военните действия са били необходими, за да направи политическа кариера и най-вече да плати големите си дългове.

Книгите на Цезар за Галските войни са основен източник на информация за тях, но за достоверност на информацията трябва да се използва повече от един източник. Събитията в книгите са описани последователно, детайлно и подробно. Достоверността на писателя се оценява не само по показаните факти. Цицерон напомня: „Най-голямото постижение на оратора е не само да каже това, което трябва, но и да не каже това, което не трябва“. Историците отчитат, че Цезар често пъти премълчава или преувеличава някои моменти, но изчерпателно описва изкусните маневри и победите си. Освен това трудно е да се направи преценка както за победителя, така и за победения, която е стъпила само на постиженията на победителя. Всъщност се оказва, че някои от експедициите му имат малък ефект и дълго време причиняват противоречия в Рим. Споровете относно достоверността на книгите за войните възникват още по негово време. Опонентите му в Рим смятат, че походите в Галия са скъп начин, за да превъзнася себе си.

И днес споровете разделят хората на критици на неговите военни действия и почитатели на тактиките и стратегиите му, на такива, които приемат като достоверни неговите книги и на такива, които са изпълнени със съмнения. Книгите за войните на Цезар според някои изследователи са шедьовър на политическата пропаганда и на манипулирането на читателите в Рим. Като deus ex machina той идва и две хилядолетия е загадка за историците, а личността и делата му да са обект на спорове.

На снимката: „Цезар диктува думите си“ от Пеладжо Паладжи