Защо първото голямо сражение на Русия и Украйна през 2022 г. завършва с украински успех?

 

На сутринта на 24 февруари 2022 г., само часове след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна, десетки руски военни хеликоптери се насочват към летище „Антонов“ край Хостомел, приблизително 20 километра северозападно от центъра на Киев. Целта е изключително амбициозна: руски въздушнодесантни части трябва бързо да овладеят летището, след което тежки транспортни самолети да докарат подкрепления непосредствено до украинската столица. Ако планът успее, Русия би получила въздушен мост почти до Киев. Битката за Хостомел се превръща в едно от първите големи сражения на войната – и в пример как един първоначален тактически успех може да се превърне в оперативен провал.

Защо летището е толкова важно?

„Антонов“, известно и като летище Хостомел, разполага с приблизително 3500-метрова писта, способна да приема огромни транспортни самолети. Руският план предвижда първата сравнително малка десантна група да завземе и обезопаси летището, а след нея да пристигнат значително повече войници и техника.

Според подробния анализ на Лиъм Колинс, Майкъл Кофман и Джон Спенсър първоначалната руска щурмова група включва около 200–300 военнослужещи от въздушнодесантните и специалните части, прехвърлени с формация от приблизително 34 хеликоптера. След тях са подготвени 18 транспортни самолета Ил-76 с около 1000 военнослужещи. Ако този втори ешелон кацне, летището би могло да се превърне в база за бързо настъпление към Киев.

Хеликоптерите стигат до Хостомел – но не без загуби

Руската операция започва със сериозно предимство. Предварителните ракетни удари и средствата за радиоелектронна борба потискат част от украинската противовъздушна отбрана. Хеликоптерите летят ниско по направление на Днепър, за да намалят вероятността да бъдат открити.

Но украинската противовъздушна отбрана не е унищожена напълно. Още при приближаването към Киев руски хеликоптери попадат под огън, а при самото летище защитниците използват преносими зенитни ракети, зенитни оръдия и стрелково оръжие. Анализите на битката оценяват загубите на руската хеликоптерна група на около шест машини. Въпреки това десантът успява да бъде стоварен.

Русия първоначално превзема летището

Това е детайлът, който често се губи в популярния разказ за битката. Украинците не отблъскват още първата атака.

След приблизително два часа сражение руските десантчици успяват да установят контрол върху летището. Украинските защитници са принудени да отстъпят. На пръв поглед първата фаза от руския план е изпълнена.

Но десантът се оказва в опасно положение. Няколкостотин руски военнослужещи се намират дълбоко в украинската отбрана без тежка бронетехника и собствена артилерия. Хеликоптерите, които са ги докарали, вече са напуснали района. За да има смисъл операцията, подкрепленията трябва да пристигнат бързо.

Те не пристигат.

Осемнадесетте Ил-76 не кацат

Това вероятно е решаващият момент. Подготвените транспортни самолети Ил-76 не успяват да извършат планираното прехвърляне на подкрепления в Хостомел. Причината не може да бъде сведена до един-единствен фактор. Летището не е достатъчно сигурно, украинската противовъздушна отбрана продължава да представлява заплаха, а украинският огън застрашава пистата.

Да се изпратят големи транспортни самолети в такава обстановка би означавало да се рискуват не само машините, но и стотици войници във всеки от тях.

В същото време руските сухопътни колони, които настъпват от Беларус, също не достигат Хостомел достатъчно бързо. Така въздушният десант остава изолиран именно през часовете, когато е най-уязвим.

Украйна разбира какво е заложено

Украинското командване бързо оценява значението на летището. Ако Русия успее да отвори въздушен мост, непосредствената заплаха за Киев ще стане значително по-голяма.

Започва контраатака с части от украинските въздушнодесантни, механизирани и специални сили. В нея участват и артилерия и авиация. Тъкмо това се оказва едно от големите украински предимства: руската щурмова група е лека пехота без собствена тежка артилерия, докато украинците могат да нанасят удари по летището от околния район.

До вечерта на 24 февруари украинските сили успяват да изтласкат оцелелите руски десантчици от основната част на летището. Част от руските войници се оттеглят към околните гори.

Пистата е по-важна от самото летище

Украинците също разбират, че вероятно няма да могат дълго да задържат Хостомел. От север приближават значително по-многобройни руски механизирани сили.

Затова най-важната задача не е непременно да бъде запазено летището на всяка цена, а да бъде направено неизползваемо за руския въздушен мост. При оттеглянето си украинските сили използват огън срещу пистата и летищната инфраструктура, така че големите транспортни самолети да не могат безопасно да кацат.

На 25 февруари руските сухопътни сили отново установяват контрол над летището.

И тук се появява парадоксът: Русия притежава летището, но вече не получава това, заради което го е атакувала.

Защо първият план се проваля?

Една от основните причини изглежда е подценяването на украинската съпротива. Руският план разчита на изключително бърза последователност: потискане на украинската отбрана, хеликоптерен десант, превземане на летището, кацане на транспортната авиация, пристигане на сухопътните сили и движение към Киев.

Всяко звено зависи от предишното.

Украинската съпротива нарушава именно времето на тази операция. Дори няколко часа забавяне дават възможност да бъдат мобилизирани допълнителни части, артилерия и авиация. Руските десантчици успяват да проникнат дълбоко, но последващите сили не успяват своевременно да се свържат с тях.

Вторият проблем е недостатъчната координация между въздушния десант и сухопътното настъпление. Третият е липсата на трайно руско въздушно превъзходство. Русия успява временно да потисне част от украинските системи, но не унищожава украинската противовъздушна отбрана. Така небето около Киев остава опасно.

Победа ли е Хостомел за Украйна?

Ако гледаме единствено кой държи територията на 25 февруари, отговорът изглежда странен – Русия отново контролира летището.

Но във военната история успехът не винаги се измерва само с това кой остава на дадена позиция. Трябва да се сравни резултатът с целта на операцията.

Русия не атакува Хостомел просто за да притежава една писта. Основната цел е летището бързо да се превърне във въздушен мост за големи подкрепления, които да подпомогнат настъплението към Киев. Това не се случва.

Следователно първият ден на битката може да бъде определен като украински оперативен успех, въпреки последвалото руско повторно завземане на терена.

Сражението, което купува време за Киев

Значението на Хостомел става още по-ясно през следващите седмици. Руските сили не успяват да превземат Киев. Настъплението среща съпротива в Буча, Ирпин, Мощун и други райони около столицата. В края на март Русия започва изтеглянето си от Северна Украйна, а в началото на април напуска и района на Хостомел.

Затова битката за летището не трябва да бъде представяна нито като пълно унищожение на руския десант, нито като обикновена руска победа заради повторното завземане на територията. По-точната картина е по-интересна: Русия печели първата атака за самото летище, Украйна печели критичното време, необходимо да провали предназначението на операцията.

Хостомел показва един от основните принципи на войната – една операция може да бъде технически дръзка и първоначално успешна, но да се провали, ако разчита на прекалено точен график, недостатъчно подкрепления и погрешна оценка на противника. Украинските защитници не е необходимо да унищожат цялата руска щурмова група. Достатъчно е да направят едно: да не позволят летището да заработи навреме.

И точно това се случва на 24 февруари 2022 г.