Спорове за родителската обич – кога обичта се превръща в глупост (по „Пеликанът“ от Готхолд Ефраим Лесинг, 1729 – 1781)
В европейската хералдика пеликанът, който храни децата си, е символ на безкористната родителска любов. Легендата разказва, че той може да разкъса с клюна си тялото си, за да нахрани гладните си пиленца с кръв. С тази легенда влиза в спор Лесинг с баснята „Пеликанът“.
„Пеликанът“ от Готхолд Ефраим Лесинг
Добрите деца рядко се нуждаят от помощта на своите родители. Но когато някой наивен баща изцежда кръвта от сърцето си за своя лош син, то тогава обичта се превръща в глупост.
Добродушният пеликан видял, че децата му изнемогват от глад, разрязал гърдите си с острия клюн и ги нахранил с кръвта си.
-Възхищавам се на твоята грижовност – викнал му орелът, – но те съжалявам заради слепотата ти. Не виждаш ли, че заедно с твоите малки си измътил и една жалка кукувица!
И наистина било така, защото и на пеликана студената кукувица била пробутала яйцата си. Нима неблагодарните кукувици заслужават животът им да се изкупува на такава цена?
