Българите и арабската обсада на Цариград през 717–718 г. – спасители на Византия или забравени съюзници?

Спасили ли са българите Константинопол от арабското завоевание през 718 г.? Дали хан Тервел е разгромил огромна арабска армия, или българското участие е било само част от мащабната византийска отбрана? Тези въпроси продължават да предизвикват спорове сред историците. През 717–718 г. войските на Арабския халифат обсаждат столицата на Византия в опит да завладеят един от най-важните градове на тогавашния свят. В отблъскването на нашествието участват и българите, управлявани според традиционната историческа датировка от хан Тервел. Тяхната намеса е засвидетелствана от средновековни извори, но точният ѝ мащаб, времето на сраженията и значението ѝ за окончателната победа остават предмет на научни дискусии.

Защо арабите обсаждат Константинопол?

В началото на VIII век Арабският халифат е една от най-могъщите държави в света. След завладяването на обширни територии в Близкия изток и Северна Африка арабските войски насочват усилията си към Константинопол – столицата на Византийската империя. През август 717 г. огромна армия, предвождана от Маслама ибн Абд ал-Малик, достига стените на града. Арабският флот се опитва да прекъсне морските доставки, а сухопътните сили блокират подстъпите към столицата. Император Лъв III Исавър организира отбраната, като използва мощните крепостни стени и византийското запалително оръжие, известно като „гръцки огън“. Обсадата продължава почти една година и завършва с оттеглянето на арабите през август 718 г.

Защо хан Тервел се намесва във войната?

България и Византия невинаги са били съюзници. Само няколко години по-рано българските войски са участвали активно във византийските междуособици. През 716 г. между двете държави е сключен договор, който урежда границите, търговските отношения и политическите им задължения. Според някои изследователи той предвижда и взаимна военна помощ. При арабската заплаха българският владетел има сериозни основания да подкрепи Византия. Ако Константинопол падне, България би се оказала непосредствен съсед на могъщия халифат. Затова намесата на Тервел може да се разглежда не само като изпълнение на съюзнически задължения, но и като защита на българските държавни интереси.

Колко араби са убити от българите – 20 000 или 22 000?

Един от най-интересните исторически спорове е свързан с броя на арабските войници, загинали при сблъсъците с българите. Византийският хронист Теофан Изповедник съобщава, че българите влезли във война с арабите и според осведомени хора убили 22 000 от тях. В други византийски църковни текстове се среща числото 20 000. Това са впечатляващи загуби, които свидетелстват за сериозно поражение на арабските сили. Историците обаче предупреждават, че средновековните хронисти често използват закръглени или преувеличени числа. Освен това някои по-късни автори вероятно са заимствали сведенията си от общи по-ранни източници. Следователно не можем да приемем числото 22 000 за безспорно установен факт, макар че голямо сражение между българи и араби действително е засвидетелствано.

Кой напада пръв – българите или арабите?

Средновековните извори не дават еднозначен отговор. Теофан Изповедник представя българите като активна страна, започнала военни действия срещу арабите. Други византийски текстове разказват, че част от обсаждащата армия се отделила, за да нападне българските сили, но претърпяла тежко поражение. Според хрониката на Георги Монах сражението се разиграва в Тракия, без да е посочено точното място. Различията пораждат въпроса дали Тервел е предприел предварително подготвено настъпление срещу арабските лагери, или българите са отблъснали нападение срещу собствените си позиции. Възможно е да е имало повече от един военен сблъсък. Липсата на достатъчно подробни и независими свидетелства обаче не позволява събитията да бъдат възстановени с пълна сигурност.

Защо византийските хронисти отделят толкова малко внимание на българите?

Интересно е, че някои византийски автори подробно описват отбраната на Константинопол, но споменават българското участие само с няколко изречения. Теофан Изповедник отделя значително внимание на действията на император Лъв III, арабския флот, глада и тежката зима, но съобщава съвсем накратко за българската победа. Това поражда предположението, че византийските хронисти съзнателно са омаловажавали ролята на българите, за да представят спасението на столицата преди всичко като византийско постижение. Подобна интерпретация обаче не е единствената възможна. Хронистите може просто да са разполагали с ограничени сведения за сраженията извън градските стени. Особено интересни са сирийските извори, сред които хрониката на Михаил Сирийски, съдържаща по-подробен разказ за българското участие.

Спасили ли са българите Константинопол?

Най-същественият спор е дали победата на българите е била решаващата причина за провала на арабската обсада. Според едно тълкуване разгромът на значителни арабски сили е отслабил обсаждащата армия и е допринесъл за окончателното ѝ оттегляне. Според друго успехът на византийците се дължи на съчетание от няколко фактора: непревземаемите крепостни стени, унищожаването на част от арабския флот с гръцки огън, недостига на продоволствия, суровата зима и болестите сред обсаждащите. Българската намеса несъмнено е важна част от тези събития, но не може да се докаже, че тя сама по себе си е решила изхода от обсадата. Съвременните изследвания подчертават именно необходимостта да се разглеждат заедно военните, политическите и природните фактори.

Какво разкриват новите изследвания?

Историческият интерес към участието на българите не е приключил. В изследване, публикувано през 2025 г. в годишника на Историческия факултет на Великотърновския университет, Петър Голийски разглежда сведенията на арменски синаксар от XIII век. Този средновековен текст представя българите като важни участници в сраженията по време на обсадата. Изследователят установява, че разказът се основава на по-ранни византийски произведения и не съдържа съществено нова информация. Въпреки това той показва, че споменът за българското участие се е запазил и извън непосредствената византийска книжовна традиция. Това е важно свидетелство за начина, по който събитието е било възприемано през следващите векове.

Българската победа и нейното място в европейската история

Арабската обсада на Константинопол през 717–718 г. е сред значимите военни събития на ранното Средновековие. Нейният неуспех запазва Византийската империя като важна политическа сила и възпрепятства арабското завоевание на нейната столица. Българските войски имат доказано участие в отблъскването на обсадата и нанасят тежки загуби на противника. Историческите извори обаче не позволяват с абсолютна точност да се определи нито броят на загиналите араби, нито конкретният принос на българската победа за окончателния изход от войната.

Следователно основният исторически спор не е дали българите са участвали в спасяването на Константинопол – това е засвидетелствано, – а доколко тяхната намеса е била решаваща. Именно този въпрос продължава да привлича вниманието на изследователите и да напомня за значението на България в политическата история на средновековна Европа.