Грешка, спор и нов фараон (по Херодот)
Херодот (Книга 2 от „История“) разказва за случайна грешка, която поражда спор, а спорът довел до нов фараон, с чието управление започва т.нар. Късен период в историята на Египет. В тази история несправедливото разрешаване на спора пренарежда върховете в управлението на страната.
Дванадесет царе в Египет „живеели, съблюдавайки справедливостта“. Те управлявали съвместно Долен Египет (додекархията). Царете редовно принасяли жертва в светилището на Хефест. Обичаят бил да използват златни чаши. Жрецът сбъркал и донесъл единадесет вместо дванадесет чаши. Последен останал Псаметих (Псамтик). За него нямало чаша. Без да има вероломни мисли, той свалил медния си шлем и пил от него. Останалите царе си спомнили за едно предсказание, което гласяло, че който възлее с медна чаша, ще стане самодържец на Египет. Започнали спор за наказанието на Псаметих. Решили, че не е справедливо да го убият. При разпита той ги убедил, че е извършил деянието без предумисъл. Взели решение да го прогонят в блатата, да го лишат от власт и да не поддържа връзка с останалата част от Египет.
Така единадесетте царе го прогонили в блатата заради шлема. Той се почувствал унизен и намислил план за отмъщение. Оракулът на египтяните от Лето му предсказал, че отмъщението ще дойде с хора в медни дрехи. По това време йонийци и кари пътували до Египет „по грабеж“. Били облечени в медни доспехи. Сметнал, че предсказанието се изпълнява, Псаметих ги посрещнал щедро, направил ги свои съюзници и заедно с тях премахнал единадесетте царе. Наложил властта си над цял Египет. На йонийците и карите подарил места, където да се заселят.
Псаметих (или Псамтик I, 664 – 610 г. пр. н. е.) става първият фараон от Двадесет и шеста династия на Древен Египет.
