Парадоксалната логика при споровете – правилна мисъл или правилно действие

Парадоксалната логика при споровете – правилна мисъл или правилно действие

Парадоксите на рисунки, основани на перспективата, в които от различни гледни точки стените са подове или тавани, навеждат на мисълта, че мисълта може да ражда неочаквани твърдения и не трябва да се разчита на нея при спорове.

Мисълта и действието са двата основни фактора, които определят изхода от всяка спорна ситуация. Правилната мисъл и правилното действие би трябвало да донесат победа над опонентите в спор. Парадоксът е в това, че победата не винаги се случва, защото цялостната истина не винаги се побира в правилната мисъл. Според Лао Дзъ (VI – V в. пр. н. е.): „Думи, които са напълно истинни, изглеждат парадоксални“.

От гледна точка на парадоксалната логика при споровете ударението е не върху мисълта, а върху действието – „Правилната мисъл не е последната истина.“ – казва Ерих Фром в „Изкуството да обичаш“. И още: …няма защо да се бориш с онези, чиято мисъл ги е довела до различни от твоите изводи. Тази търпимост чудесно е изразена в историята за тримата мъже, които трябвало да опишат слон в тъмнината. Първият, докосвайки хобота, рекъл: „Това животно прилича на водосточна тръба“; вторият, хващайки ухото, казал: „Това животно е като ветрило“; третият, опипвайки краката му, описал животното като колона.“ (Е. Фром) Правилната мисъл в крайна сметка е истина, но частична и не може да постигне цялостната картина. В писмо до д-р Елеанор Бертине, САЩ, 1946г.) Юнг съветва: „Всичко трябва да се остави на свободната преценка на индивида. Това, което ни изглежда погрешно, може да е правилно при дадени обстоятелства, над които ние нямаме власт и чийто смисъл не разбираме“.

„Волята за сблъсък, проявена в парадокса, води до неговия край.“ (Сьорен Киркегор, 1813 – 1855). Парадоксалната логика влиза в конфликт с интуитивната, ако твърденията в спора са верни само заедно или поотделно – „Реката, в която влизаме, е същата и не-същата“ (Хераклит). Интересен философски парадокс в това отношение е корабът на Тезей. Античният герой Тезей убива митичния Минотавър, от Атина до остров Крит плува с кораб. Плутарх задава на своите съвременници въпрос, предизвикал много спорове – Ако дъска по дъска корабът бъде поправен, той все още ли ще бъде същия кораб? Ако някой събере оригиналните дъски и сглоби от тях нов кораб? Кой е истинският кораб на Тезей?

Правилната мисъл относно твърденията в спор не винаги дава правилен и окончателен отговор на въпроса как частите се отнасят към цялото, защото твърденията, както и материалните обекти, могат да бъдат съставени от множество части, да съществуват заедно или поотделно. В спорна ситуация по-важно се оказва правилното действие. Противоположността, която е в основата на парадоксалната логика, е категория на мисълта, а не на действителността, която се променя с действия.

В науката правилната мисъл е най-важна, а нейното практическо приложение води до цивилизационното развитие. В споровете обаче успехът е поредица от правилни действия и търпимост към мислите на опонентите. Библейското „По делата ще ги познаете“ се отнася и до разрешаването на споровете. Победата в спорна ситуация се случва, когато правилната мисъл се облече с правилно действие.