Спорове по въпроса дали безделничеството е престъпление

Тази статия разглежда безделничеството като спорен въпрос по отношение на неговата законност в различните юрисдикции по света и извежда нуждата от обществено обсъждане на проблема.

Безделничеството се определя като шляне наоколо, лутане, стоене на едно място без определена цел и негови синоними са паразитизма и просията. Има държави, в които безделието само по себе си е престъпление, има и други, в които то е законно, доколкото бездействието не е нарушение на спокойствието (просия, проституция).

Привържениците на тезата, че безделничеството е престъпление само по себе си, прилагат аргументи като това, че безделниците водят асоциален живот и често се оказват джебчии, скитници, хулигани, проститутки, сводници, разпространители на наркотици, наркомани, деца без надзор, лица, които са свързани с публична консумация на алкохолни напитки. Според тях правото на труд на гражданите е и тяхно задължение.

Съответно привържениците на противоположната теза се опират на аргументи като този, че правото на труд на всеки е конституционно гарантирано, но неговото неупражняване не може да бъде преследвано с каквато и да било форма на държавна принуда. Правото на труд не е задължение. В България според Конституцията от 1991г.: „Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право“.

Само по себе си безделничеството е престъпление в Бразилия от 1941г. Наказанието за него е арест (от 15 дни до 3 месеца). Дефиницията, с която е определено, е „самоучастие, по навик, в безделния начин на живот на лице, способно да работи, или лице, чийто доход не е достатъчен, за да спечели препитание или лице, което получава доходи от незаконни дейности“. За безделие може да бъде арестуван дори нелицензиран продавач. Определянето на безделничеството като престъпление дава възможност на полицията да арестува хората без документи на улицата. Интересен е фактът, че един от параграфите от Хартата за чужденци гласи, че безделничеството може да бъде причина за експулсирането на чужденец.

Безделничеството е забранено в Англия, някои щати в САЩ и Австралия. Съответно при определени условия полицията може да задържи безделниците.  В Англия забраната е утвърдена още през 15 век. В Ню Йорк безделничеството е в раздел престъпления срещу обществения ред и е приравнено с безредиците и незаконните събирания. Във всички щати безделничеството с цел проституция е забранено. Интересен е законът против безделничеството в Чикаго, приет през 1992г. Неговата цел е да стопира дейността на бандите и търговията с наркотици. Наказанието при нарушение на закона е затвор или общественополезен труд. В този закон безделничеството е определено като „престой на едно и също място без видима цел“. Неяснотата на тази дефиниция става основание за отмяна на закона от Върховния съд на САЩ. Но през 2000г. е приета изменена версия на закона и ново определение на безделничеството. То е  „да бъдеш на едно и също място, при условия, които дават на разумен човек причина да вярва, че целта на това поведение е да се установи контрол върху определена територия от улична банда, да се изплашат други от тази територия или прикриват незаконни дейности.“

В европейските държави като самостоятелно явление безделничеството не е противозаконно действие, но може да се разглежда като такова в контекста на други престъпления. Например 2021г. френски съд осъжда на осем години затвор и окончателна забрана за достъп на френска територия 16 български роми, признати за виновни за принуждаване към просия, търговия с хора и пране на пари. Те са обещавали работа във Франция, но когато жертвите пристигали, били лишавани от лични документи и принуждавани да просят, като не получавали дял от парите. Правен документ, който може да се опише като забрана на безделничеството е правилникът за охрана на труда, забраняващ престой на места, които не са свързани с производствени нужди през работно време. ЕСПЧ (Европейски съд по правата на човека) стига например до извода, че в Европа няма консенсус за забраната или ограничаването на просията. В България от НК е премахната разпоредбата (чл. 329 от НК), която обявява безделниците, просяците и проститутките за престъпници, но може да се търси наказание за лицата, които не упражняват общественополезен труд най-малко 4 месеца в годината.

Споровете по въпроса дали безделничеството е престъпление са свързани с моралните норми на обществото и тяхното отражение в писаните закони. Затова общественото обсъждане на този въпрос всъщност щрихира моралния облик на обществото.