Бертолд Брехт – да оспорваш широко възприети от обществото вярвания

„Той бе изпълнен с недоверие към всичко налично, изпитано, утвърдено“. Лион Фойхтвангер (1884 – 1958) за Бертолд Брехт

Бертолд Брехт

В своите книги Ойген Бертолд Фридрих Брехт (германски поет, драматург, режисьор, 1898 – 1956) променя общоприетата истина, защото според него тя зависи от конкретния читател, слушател, зрител. Творческият му метод се характеризира с хиляди преработки на дадена творба в зависимост от мненията и съветите, които е получил от запознатите с текста. Затова книгите на Брехт може да влязат в спор с читателите, от които той споделя, че се учи непрекъснато. Приема, че задълбочаването в споровете кара както него, така и читателите да се учат да мислят. Известно е, че често се е допитвал до зрителите на театралните постановки за тяхното мнение, а отговорите им са намерили място в поредната преработка на спектакъла. Отличителна черта на Брехт е и участието в полемики, при които е готов да защитава своята теза дори и с помощта на парадокси.

За диалектиката

Според Брехт има диалектика във всяко изкуство, което предполага търсенето на нови и различни гледни точки в сюжета на всяка творба. Диалектиката от живота съвсем естествено преминава в диалектика в изкуството. Негов принцип е: „Да опитаме противоположното!“ Затова избира за героите си изпълнители, които имат маниери и външност, противоположни на очакванията за героя. Експериментирането е една от причините за неговите успехи. Драмите си той нарича „опити“. Води спорове със своите сътрудници дори и за отделен израз от текста. Влиза в противоречие с правила от граматиката, като казва: „Аз, немският поет, стоя над граматиците“.

Бертолд Брехт има склонността да бъде директен и да оспорва широко възприети от обществото вярвания. Например той оборва вярването, че този, който се смее последен, се смее най-добре, с фразата „Този, който се смее последен, още не е научил лошите новини“. Атакува също така тезата, че изкуството е рефлексия на света с фразата „Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма“. Във „Физиономически фрагменти“ определя гения по следния начин: „Ненаученото, незаимстваното, ненаучимото и незаимстваемото, вътрешно присъщото, неподражаемото – се нарича гений, нарича се тъй при всички народи и ще се нарича, докато хората мислят, чувстват и говорят“.

На разпространеното мнение, че интелигентните хора правят по-малко грешки, той противопоставя тезата, че „Интелигентността не е за да не правим грешки, а за да ги разпознаем и поправим“. Нестандартен е и възгледът на Брехт за книгата, в нея вижда оръжие – „Гладни човеко, посегни към книгата – тя е оръжие!“ Всепризнатата истина, че е важен добрият вкус на човека, при Брехт е трансформирана в „Понякога е по-важно да бъдеш човек, отколкото да имаш добър вкус“. Страхът от смъртта той противопоставя на страха от неадекватния живот: „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“ На преследвачите на щастието напомня, че „Всички преследват щастието, без да знаят, че то им е по петите“. За Брехт границата между истината и лъжата е тънка пунктирана линия – „Често истината ни изглежда вероятна само с помощта на малки лъжи“.

Диалектиката в живота и изкуството се отразява и в диалектиката в споровете. Търсенето на различен, дори на противоположен изход от даден спор, може да доведе до успешното му решаване.