Изборът на София за столица – спорове

Разговор между приятели през 2023г. Единият живее в Русе, другият – в София.

Софиянецът: Непрекъснато летиш до Брюксел, няма ли поне веднъж да литнеш от София, че да се видим.

Русенецът: Не, летя от Букурещ, по-близо и удобно е.

Извод: Точки в полза на икономиката на Румъния.

Разговор между приятели през 2023г. Единият живее във Варна, другият – в София.

Варненецът: Няма ли да дойдеш на море във Варна?

Софиянецът: Не, предпочитам Гърция, по-близо и по-удобно е.

Извод: Точки в полза на икономиката на Гърция.

Въпрос: Защо не печели икономиката на България?

Възможен отговор и повод за спорове и до днес: Подходящ ли е бил изборът на София за столица на България?

История на споровете и фактология

3 април 1879г. – по предложение на Марин Дринов София е избрана за столица от Учредителното събрание в Търново. Гласуването е обект на горещи спорове. Търново е историческата столица на България, но с два гласа повече е направен изборът – София. Княз Дондуков-Корсаков смята предложението на Дринов за правилно и го подкрепя. За него лобира и руският граф Игнатиев. Марин Дринов е руски възпитаник, завършил е Московския университет. Участва във Временното руско управление (1877 – 1878).

Мотиви за този избор

Посочват се като мотиви за избора географското положение на града като център на Балканския полуостров. Друг мотив в тази връзка е разположението на града сред широко поле, което дава възможност за неговото разширяване. Дринов посочва като мотив и близостта на Перник, където има залежи от въглища. Местоположението на София ще помогне за присъединяването на територии в Македония и Западните покрайнини, които са населени с българи.

Алтернативите – Търново, Русе, Пловдив

Днес София е 2 млн. души, но изборът  на градчето за столица става в момент, когато неговото население е 12 000 души, а градът е покрит с кал и прах, улиците са малки, тесни и без номера. За ориентир по отношение на местоживеенето хората посочвали махалата, в която живеят, защото градчето било разделено на 18 махали. Интересен факт е, че от тези 18 само една махала имала българско име (Калояновата махала). Българите са 6 500, останалите съответно турци – 839, евреи – 3583, цигани – 759. Русе по това време е 26 000, а Варна – 24 500. Русе по Дунав свързва страната с големите градове в Европа по онова време – Виена, Будапеща. Той е входът, вратата, през която влизат всички новости в България. В споровете Русе, наричан „Малката Виена“, е сочен като най-европейският град, а Търново като естествено продължение на столицата от Второто царство. Характерният облик на Търново и днес го прави магнит за туристи. Освен това старата столица не е далече от Варна и Русе. Сред градовете, които участват в спора е и Пловдив, който е център на търговия към Средиземноморския басейн.

Последствията днес

В настоящата геополитическа обстановка е видно, че местоположението на София не е помогнало за присъединяване на територии, населени с българи. София е далеч от всички важни търговски центрове на страната.  От столицата до основните дунавски пристанища се преминават старопланински проходи, от столицата до Черноморското крайбрежие са 400 километра. София е в близост до западната граница, където пък няма връзка с европейските партньори на страната. Миграцията на хора към столицата обрича Северна България на икономическа криза.

Подходящ ли е бил изборът на София за столица на България? Споровете от миналото продължават и днес.

На снимката: „Златарската чаршия в София“, картина на Йозеф Обербауер  от края на XIX век