| | |

Съветите на Балтасар Кастильоне (Италия) и Балтасар Грасиан (Испания) при решаване на спорове

ekranna snimka 2023 11 10 215932

 

Балтасар Кастильоне и Балтасар Грасиан са представители на различно време, различни обществени прослойки, различни култури. И въпреки това  в съветите им по отношение на решаването на спорове има допирни точки.  Такива са необходимостта от разгадаване на стратегията на скритите намерения при спор и разглеждането на спора като поредица от избори.

Балтасар Кастильоне (1478 – 1529)

Балтасар Кастильоне е италиански писател и дипломат. Като важна фигура в двора на маркизите (Мантуа, Италия) участва в няколко дипломатически мисии. Автор е на трактата „Придворният“, който се приема от изследователите като едно от най-пълните описания на дворцовия живот през Ренесанса. В него обяснява „грацията“ като качество, даващо право на придворните да се представят като идеал.

Балтасар Грасиан (1601 – 1658)

Балтасар Грасиан е испански прозаик, философ, литературен теоретик, йезуит. Представител е на бароковата литература. Известни негови творби са моралният трактат „Героят“, „Джобният оракул“ и „Критикът“. На членовете на йезуитския орден е било забранено да публикуват без предварително одобрение от техните началници. Ректорът на Колежа в Сарагоса порицава публично Балтасар за публикуваните произведения. Той е заточен, забранено му е да преподава, осъден е на строго покаяние (хляб и вода).

Съвети при решаване на спорове

Стратегията на скритите намерения при спор

Естетическият поведенчески кодекс на граф Балтасар Кастильоне се превръща в своеобразно изкуство, което се скрива зад друго изкуство: „Да се скрива всяко изкуство, действайки така, че всичко казано или правено … да изглежда казано или също правено почти без никаква изрична мисъл за него“ – (Б. Кастильоне). Най-важните неща остават недоизказани, трябва да ги осмислим. За да се спечели правдоподобност при спор е по-добре фактическата ситуация да се представя по индиректен начин. Този, който трябва да вземе решение, трябва сам да си направи изводите.

Стратегията на скритите намерения включва хитростта като съюзник в спора. Спорещият трябва да остави да отмине атаката на привидната искреност и да търси скрития замисъл. Ласкавите думи трябва да се посрещат със съмнение, вниманието ни трябва да е насочено към критиката. “Да умееш да управляваш съдбата си е изкуство – ту да изчакваш, колкото е необходимо, ту да я догонваш, за да я застигнеш, когато удари щастливият ти час.“ – казва Б. Грасиан. Ако умееш да управляваш живота си, ще можеш да определяш посоката на спорните ситуации и конфликти, в които участваш. За да се прилага тази стратегия са необходими знания и мъдрост. Хората струват толкова, колкото знаят, но без дързост знанията им са безплодни. Умението да се разсъждава в спора е изкуство, а „лошият шанс е наказание за глупостта и няма по-прилепчива зараза от техния съюз.“ (Б. Грасиан)

При спор може само да загатваме за намеренията си с цел спечелване на доверието на противника. „Действай в съответствие със замислите на противника: Човешкият живот е битка с коварството на другите. Хитростта прилага стратегията на скритите намерения-никога не прави това, което предизвестява. Прицелва се измамно, за да заслепи, изкусно насочва заплахи в противоположната посока, за отклоняване на вниманието и нанася удара си там, където никой не го очаква, винаги сееща заблуди.“ – Балтасар Грасиан

В споровете се печели с изненада. Необходим е прозорлив ум, за да бъде разпознат лъжливия ход. Често трябва да се търси противоположното на онова, в което ни уверяват. Хитростта удвоява усилията си, ако види, че има опасност да бъде разкрита и може да вложи искреност в лъжата. Ако не бъде разгадана играта на хитростта, спорът свършва. Не трябва да се лъже, но не трябва да се казва и цялата истина – „Нищо не изисква повече предпазливост, отколкото истината – това е пускане на кръв от сърцето“. (Б. Грасиан)

Спорът като поредица от избори

Добрият избор се определя от здравомислието – „Да умееш да избираш и да избираш най-доброто е двойно предимство“ (Б. Грасиан). Полезно е добре да обмисляме решенията си, с което освен всичко друго печелим и време, през което може да открием нови доводи, да затвърдим или преосмислим решенията си. Страстите трябва да се владеят, колкото и да са силни. Грубите и произволни чувства показват, че човекът не владее самия себе си. Ако не можеш да победиш себе си, как ще победиш другия в спор. Чувствата и прищевките ни пречат на вземането на разумни решения. Средствата, които използваме в спора трябва да са почтени, а помощниците – добросъвестни. Винаги има на какво да се научим от другите. Спорът може да плодотворен, ако в общуването сме успели да получим нови знания. „Истинско изкуство е да постигнеш съгласие с околните.“ (Б. Грасиан)  В спора няма място за излишни аргументи: „Опитният играч навреме се чисти от всичко излишно, защото после и най-слабият коз бие силните карти на противника.“ (Б. Грасиан) В спора, както в живота и работата, трябва да можем да отказваме, да отстояваме своето „не“. „Човек не бива да принадлежи на всички, за да не изгуби собствената си същност.“ (Б. Грасиан) „Не“ е своеобразна мярка за човешко достойнство и развито умение да правим правилен избор. Трябва да се научим да се оттегляме навреме – „Навременното отстъпление струва колкото доброто настъпление“ – Б Грасиан.

В споровете трябва да се влиза с достойнство, да се проявява независимост към мнения, моди и настроения. Всеки човек може да бъде въвлечен в спор, но трудно може да бъде принуден да използва нечестни средства. В спора човек трябва не просто да победи, а да остане верен на себе си. Победител с подлост всъщност е победен. Непочтеността в споровете буди отвращение.

„Вслушвай се, вглеждай се, но и мълчи! Ден без конфликти осигурява спокоен сън“. (Б. Грасиан)

 

Подобни статии