Ползата от съмнението при спорове

„Щом дори боговете не знаят всичко, хората знаят още по-малко“ (Аристотел, „Реторика“)

Ползата от съмнението при спорове се свързва с улесняване на процеса на вземане на конкретно решение в конфликтна ситуация. Какви са нашите полезни ходове при съмнения? Можем да разсеем съмненията, като се вгледаме в причината за възникналия спор. Ако съществува причината, възможно е да съществува и спорният проблем. Съответно ако не съществува, не съществува и проблемът. Това е така, защото причината и проблемът съществуват едновременно. Въпросът „Защо?“ разделя умния и глупака. Умният човек винаги се пита „Защо?“, а за глупавия такъв въпрос не съществува. Такива хора лесно изпълняват заповеди и лесно се контролират. Необходимо е също да виждаме несъответствията. Всяко несъответствие на място, време, дела и думи трябва да извиква съмнения. „И казва, че съм любител на съдебни дела, а не може да докаже, че съм водил дори едно-единствено дело“ – това е пример, който Аристотел посочва в „Реторика“.

В този материал ще се спрем на два полезни хода при възникване на съмнения в спор.

Да търсим факти

Аристотел съветва да всеки път, когато имаме съмнения в даден спор, „да търсим факти, като гледаме не към неопределеното, а към наличното“. Според него с колкото повече факти разполагаме, толкова по-малко са съмненията. Има специфични места за видовете съмнения. „Трябва да гледаме дали е налице противоположното на противоположното, да унищожаваме твърдението, ако няма противоположност, и да го подкрепяме, ако има“. Ето какъв пример дава Аристотел – ако се съмняваме в това дали е добро човек да бъде умерен, нека осмислим факта, че е вредно да бъдеш разпуснат. И също ако се съмняваме дали войната е източник на беди, нека разгледаме факта, че мирът е благоденствие за всички. Доказателството, че този, който бие баща си, бие и ближните си, се основава на това, че ако е налице „по-малко“, е налице и „по-голямо“.

Да различаваме вероятното от невероятното

Андрокъл от Пит онагледил необходимостта да различаваме вероятното от невероятното в една своя реч, при която (по свидетелство на Аристотел) публиката се разшумяла: „Законите имат нужда от закон, който ще ги изправя, защото и рибите се нуждаят от сол, макар да не е нито възможно, нито вероятно да се нуждаят от сол тъкмо те, които се хранят в солената вода, както и маслиновите остатъци се нуждаят от масло, макар и да е невероятно да се нуждае от масло това, от което става маслото“.

Съмнението според Аристотел (Реторика) е среща на възможното с невъзможното в човешкото съзнание – „Ако е възможно по-трудното, възможно е и по-лесното.“ И още: “Възможна е и целостта на това, на което са възможни частите“. В споровете не трябва да забравяме, че „ако нещо е възможно за по-лошите, по-слабите и по-глупавите, още по-възможно е за противоположните“. Ако Михаил III Пияницата (византийски император 840-867) беше разграничил вероятното от невероятното, нямаше да съществува историята на Василий I Македонец (811-886), който от селянин става император. Василий е отгледан в семейство на селяни, което по някои сведения е пленено от хан Крум (управлявал от 803г. до 814г. България) през 813 и е отведено в България. Около 836г. той успява да избяга и пристига в Константинопол. Императорът го прави свой коняр, а после телохранител. Михаил III превръща Василий в свой доверен човек, без да провери неговата лоялност. Нито за момент не допуска възможността този човек да седне на трона му. Домогвайки се до сана на кесар, Василий успява да измести кесаря, а после организира неговата екзекуция. Да си спомним и казаното от Аристотел: ако е налице „по-малко“, е налице и „по-голямо“. Екзекуцията на кесаря всъщност предшества екзекуцията на самия император. Една нощ пияният император е заклан в спалнята си. На трона сяда Василий.

Съмнението от древността до наши дни е ценен помощник при решаване на спорове, тъй като може да предотврати неочаквани аргументи или действия и да ни помогне при вземането на решения. Неслучайно Волтер възкликва: „Пази ме, боже, от приятелите, от неприятелите аз сам ще се пазя!, а Горбачов казва на Рейгън „доверявай, но проверявай“.