Смъртоносната тактика на крокодилите

Появили са се на земята преди около 83 милиона години. Разпространени в Азия, Африка, Америка и Австралия, крокодилите използват смъртоносна тактика за нападение. С до 6 м – 7 м дължина, над 900 кг тегло, 15 км скорост на плуване, 19 км/ч на сушата –  с крокодилите не трябва да се спори. Сред вида съществуват и гиганти. На индонезийския остров Суматра е уловен крокодил – 8,6 метра и тегло – 1352 кг. Това са най-големите амфибийни (живеят на суша и във вода), хитри, адаптивни и организирани влечуги в света. Те използват смъртоносна и агресивна тактика, за да бъдат винаги победители. Неслучайно древните египтяни са ги почитали като богове, а в древен Китай са били поставяни на верига близо до входа на жилището, за да изпълняват ролята на кучета пазачи.

Тяхната жестока тактика включва спотайване под повърхността и търпеливо изчакване на жертвата. Нападат изведнъж. Битката приключва за секунди. Засадата включва дълго наблюдение, търпеливо и тихо изчакване на точния момент. Към целта те се приближават под водата. Техниката им е находчива и смъртоносна. Заемат незабелязано позиция за нападение. Захапката им има натиск 210 кг. Това е най-силната захапка сред всички видове животни, измерена от учените. Силата на ухапване е в пъти по-голяма от тази на лъва. Захапват странично жертвата с мощните си челюсти, а после я завличат на дъното на водата. Челюстите имат рецептори, с които плячката се локализира и в мътна вода. Те не дъвчат храната. Разкъсват плячката и я поглъщат на части. Могат да поемат до 100 кг храна.

Смъртоносната тактика на някои видове крокодили може да включва и примамка. Американският алигатор е наблюдаван да се прикрива с пръчки, които наподобяват гнезда на птици. Други видове са се научили да носят вода в устата си, да я изливат на брега на определени места, където тревопасни животни идват да пият вода. След като животното се подхлъзне на мократа почва, то лесно става жертва на дебнещия крокодил.

Според стара легенда крокодилите могат да плачат, за да примамят жертвата си. Тази история се появява в някои пиеси на Шекспир. Всъщност крокодилите имат сълзи, защото при хранене поемат въздух, който влиза в слъзните им жлези и ги принуждава да текат. Фразеологизмът „крокодилски сълзи“ се използва  със значение „лъжливи, фалшиви сълзи“ и проява на лицемерие.

Среща ли се сред тях канибализъм? Според изследователите 99% от младите крокодили са изяждани още през първата година от живота си от животни, птици и риби. Днес някои учени твърдят, че крокодилите не ядат бебетата си, а погрешното мнение е формирано, когато хората наблюдават крокодилите да вземат малките си в уста. Те са смятали, че ги ядат. Всъщност крокодилите ги отвеждат във водата.

Предвид агресивната тактика на нападение, с крокодилите не може да спори и човекът. Статистиките сочат, че годишно те убиват около 1 000 души.