Спорове за приятелството
„За всичко друго хората са много внимателни, всеки може да каже например колко кози и овце има, но не и колко приятели, при купуването на кози и овце проявяват грижовност, при избора на приятелите си са небрежни.“ Сципион Африкански (235 – 183 пр. н. е.)
Какво е приятелството?
„Приятелството не е нищо друго освен пълно съгласие в отношението божие и човешко, съпътствано от уважение и обич“. („За приятелството“, Цицерон 106 – 43 пр. н. е.) Начинът, по който хората са устроени по природа, налага някакви форми на общуване между тях. Колкото ни е по-близък даден човек, толкова по-голямо е общуването с него.
Спорните въпроси във връзка с приятелството са много. Тук ще засегнем само някои от тях.
Превъзхожда ли приятелството роднинските връзки?
Роднинството и приятелството често са поставяни на един кантар и хората водят спорове – кое от тях тежи повече. Според Цицерон приятелството превъзхожда роднинските връзки, защото при тях доброжелателността може да изчезне, а при приятелството не може. И още „Изчезне ли доброжелателността от приятелството, то престава да съществува, а роднинството остава“. Цицерон съветва „приятелството да бъде поставено над всичко друго в човешкия живот, тъй като няма нищо по-природосъобразно, няма нищо по-добро и в щастие, и в нещастие“. Приятелство може да съществува само между добри хора. Съответно добри са хората, които задоволяват изискванията на обикновения живот.
Приятелството – рожба на природата или на недоимък?
Ако приятелството е възникнало от слабост, то неговата цел е да разполага с помощта на човека. Не е истинско приятелството, което е родено от бедност и нужда. Тези, които поддържат в този спор тезата, че приятелството е рожба на недоимък, приемат, че колкото по-слаб и неустойчив е човекът, толкова повече се стреми към приятелство. Аргументи в подкрепа на тази теза са твърденията, че слабите жени търсят приятелство повече, отколкото мъжете, бедните повече от богатите, а нещастните повече от щастливите.
Опонентите на тази позиция разсъждават по въпроса заслужава ли си заради безпокойството, което изпитваме за приятелите си, да стане причина да ги премахнем от живота си. Приятелството е свързано с услужливост и щедрост, но целта не е да бъде спечелена благодарност. „Ако изгодата спояваше приятелските отношения, при нейната промяна те щяха да се разрушават“ – твърди Цицерон, а според Сципион Африкански: „Няма нищо по-трудно от това да запазиш приятелството чак до последния ден от живота си“. Приятелството не трябва да е на базата на услуги и облаги, защото ще излезе, че причината за него е бедност или слабост. Приятелството не трябва да бъде и на база интересите ни в момента.
Докъде трябва да се простира привързаността в приятелството?
„Не е извинение това, че си се провинил заради приятеля“. – казва римският философ. Преценката на добродетелите е свързващата сила в едно приятелство. Ако продължи да съществува едно приятелство след провинение, това означава, че сме изменили на добродетелта. Такова приятелство води до гибел. С приятели, които водят до гибел трябва да се разделим. Съгласието между нечестни хора не трябва да се прикрива с приятелството като извинение. В баснята „Мечокът и любителят градинар“ Лафонтен казва:
Опасно нещо е приятелят глупак –
За предпочитане е умен враг.
Цицерон предлага в приятелството да се установи закон: „нито да молим за безчестни постъпки, нито да ги извършваме по чужда молба.“
Трябва ли да се избягват многото и сериозни приятелски връзки?
Защитниците на тезата, че трябва да се избягват многото приятелски връзки, казват, че така няма да се наложи един-единствен човек да се притеснява за много хора. Достатъчно са грижите, които си има човек, за да прибавя към тях и грижите на приятелите. В подкрепа на тази теза например Херодот разказва историята на гръцки цар, който бил богат, имал щастлив личен живот и добре управлявал държавата си. Той написал писмо до персийския цар с покана за приятелство. Персиецът отказал с мотива, че гръцкият цар в момента е щастлив, но след всяко щастие идва нещастие. Ако станат приятели, а гръцкият цар бъде постигнат от неизбежното нещастие, то той ще трябва да страда заради своя приятел.
Какви са границите на приятелството?
Цицерон разглежда три мнения по този въпрос, но подчертава, че не е съгласен с нито едно от тях.
- Към приятеля да сме настроени , както към нас самите.
- Нашата добродетелност към приятелите да бъде равна и еднаква на тяхната добродетелност към тях.
- Колкото всеки сам себе си цени, толкова да бъде ценен от тях.
За първото мнение повод за несъгласие става простата житейска истина, че много неща, които не бихме направили за себе си, ги правим за приятелите си. Второто мнение изчислява приятелството дребнаво и точно, превръща го в сметка, при която приходът трябва да е равен на разхода. По повод на третото мнение може да се посочат хората с ниско самочувствие и да се постави въпроса не трябва ли точно приятелството да повдига техния дух. Съветът на Цицерон е да внимаваме с кого се сприятеляваме и да не даваме обичта си на човек, когото бихме могли да намразим.
Необходимо ли е изпитание в приятелските отношения?
Всъщност изпитанието е в самите приятелски отношения. „Приятел верен вижда се в неверен час“ – казва Ений (239 – 169 пр. Хр.). Две обстоятелства изобличават хората, които не са приятели. Ако приятелят е добре, тези хора омаловажават успехите му, ако пък е зле, те го изоставят. Според Катон (234 – 149 пр. Хр.) : „За някои хора суровите неприятели са по-полезни от благите приятели; едните казват истината често, другите – никога“.
Повече предимства или повече опасни последици имат приятелските връзки?
Силата на приятелството може да се долови по несъгласията и раздорите. Причини за спорове между приятели са: интереси, разногласия по семейни и обществени интереси, промяна на характерите поради сполетели ги нещастия или с напредването на годините. „Често и най-силните момчешки приятелства се захвърлят заедно с момчешката дреха.“ (Цицерон) Спорове между приятели възникват, когато от приятеля се изисква да направи нещо безнравствено или да бъде посредник за извършване на безправие. Този, който отказва, постъпва почтено, но другият приема отказа като предателство спрямо приятелството. Цицерон определя като бич за приятелството жаждата за богатство, надпреварата за почести и слава. Този бич превръща приятелството във вражда. Доверието се използва за отмъщение. Приключилото приятелство може да стане оръжие на раждаща се омраза.
„Приятелството съдържа в себе си многобройни предимства. Накъдето и да се обърнеш, то ти е подръка, никога не пречи, никога не е излишно, никога не е тягостно“ (Цицерон). С приятеля щастието е по-прекрасно, а нещастието по-леко, като го споделя и поема част от него. С него може да говорим като със самия себе си, радва се на успеха ни и страда при несполуките си. „Как би могъл животът да е живот за живеене, ако не намира отмора във взаимното доброжелателство на приятеля?“ – пита Ений (239 – 169 пр. Хр.) „Намери си приятели. – съветва и Балтасар Грасиан (1601 – 1658) – Приятелят е нашето второ „аз“.
Тъй като животът ни преминава изцяло сред другите, по-добре е тези други да са наши приятели. Безспорно предимствата на приятелството са повече, отколкото възможните опасни последици от приключилото приятелство – „Който вижда пред себе си един истински приятел, вижда сякаш своето собствено изображение“. (Цицерон)
